Освен ако не се налага да се спасяваш, остани на зелената линия до станция Окичоби, след около 20 спирки. Ще взема кола и ще те чакам там.
Рийс се консултира с картата на стената на метрото и после с пътната. „По дяволите. Ще се мъкна цяла вечност с тоя проклет влак.“
ясно. ще ти кажа, ако трябва да се отклоня, какво ще караш? ако стане напечено, остави ме и ще се оправям сам.
Рийс се премести в предната част на вагона и се облегна в ъгъла, за да може да наблюдава цялото пространство. Всички изглеждаха погълнати от телефоните си и никой не му обръщаше внимание. Очевидно с брадата, бейзболната шапка и слънчевите очила той не беше разпознаваем от снимките в медиите, които вече би трябвало да са излезли, макар че засега не ги беше виждал.
Докато влакът пътуваше на север, Рийс се взираше в пейзажа на Южен Маями, като си отваряше очите на четири за полицейска активност. Не след дълго минаха през кампуса на университета, покрай игрището за бейзбол. Рийс въздъхваше с облекчение всеки път, когато вратите се затваряха и влакът продължаваше по маршрута си.
Линията вървеше успоредно на главния път и откара Рийс на север през центъра на Маями с високите му небостъргачи. Рийс не можеше да повярва колко се е променил градът от последното му идване тук. Пътуването продължи през някакви бедняшки квартали северно от центъра, след което влакът зави на запад към основната жилищна част. От мястото си Рийс можеше да види покривите на сглобяемите къщи, подредени в идеални редици докъдето стигаше поглед. Гледката му напомняше донякъде претъпканите гъмжила на места като Багдад и Манила. След болезнено дълго возене диаграмата на стената показа, че е само на една спирка от Окичоби. Той извади айфона си и видя, че е получил съобщение. Влезе отново в Signal и видя новото съобщение от Лиз.
Пред главния вход. Черна хонда миниван. Всичко е чисто.
Рийс огледа района около приближаващата гара, доколкото това беше възможно през прозорците на влака. Вагонът спря и вратите се отвориха. Неколцина пътници бързо слязоха, а още по-малко се качиха, като се блъскаха безцеремонно със слизащите. Рийс вече беше преценил времето на престой на спирките и се взираше в екрана на телефона си, докато пътниците слизаха и се качваха. Когато до затварянето на вратите останаха една-две секунди, той се престори на изненадан и изскочи навън. Ако някой го следеше във влака, щеше да продължи към следващата спирка без него. Бърз поглед назад към перона го увери, че никой не е слязъл след него.
Нахлупи шапката си, за да се предпази максимално от камерите за лицево разпознаване на гарата. Благодарение на щедрия бюджет Департаментът за вътрешна сигурност беше създал цял нов щат на следенето, който обхващаше цялата страна, и големите транспортни системи бяха една от основните му части.
Перонът се намираше над нивото на земята и предлагаше на Рийс добра гледка към района. Той погледна през парапета и видя колата на Лиз, спряла до тротоара долу. Всичко изглеждаше напълно нормално, но точно това беше едно от местата, на които обикновено се устройваха засади. Рийс твърдо си каза, че ако нещата се оплескат, няма да въвлича повече Лиз във всичко това. Тя вече беше направила повече от достатъчно и отдавна беше изплатила дълга си към него. Рийс подозираше, че на този етап от играта тя му помага заради собствения си гняв от убийството на приятелката ѝ Лорън и припознатата ѝ племенница Люси. Арестуването или убиването на един от малкото приятели, които имаше, не влизаше в плановете на Рийс.
„Сега или никога.“ Той си пое дълбоко дъх и стисна дръжката на пистолета в раницата си. Докато слизаше бързо по стълбите, чу как плъзгащата се врата на минивана се отваря. Лиз очевидно следеше стълбите в огледалото и беше натиснала копчето, за да ги отвори. Рийс видя как стоповете на колата се включват, което означаваше, че Лиз е превключила на скорост и е готова да потегли. Докато вървеше по тротоара, Рийс огледа незабележимо паркинга. Коляното му още туптеше малко от скока, но той беше сигурен, че нараняването е сравнително леко и ще може да тича, ако му се наложи. Когато се изравни с минивана, се пресегна, хвана се за дръжката отвътре и скочи на задната седалка. Колата рязко потегли веднага щом краката му се отделиха от тротоара и Лиз се понесе към изхода.
Още преди вратата да се затвори Рийс извади глока от раницата си, като си отваряше очите на четири за нещо необичайно. Лиз зави под железопътната линия и излезе на Западна Дванайсета улица, после бързо зави наляво и настъпи газта, за да се включи в трафика на магистралата Хиалеа. Ако федералните смятаха да спрат движението, вече щяха да са го направили. Тя го погледна през пилотските си очила в огледалото за обратно виждане.