Лиз изпита облекчение, когато видя малката купчинка документи в жабката, и я взе цялата. Сложи я в скута си и бързо намери регистрационния талон и малка застрахователна картичка. Постави върху тях книжката си и връчи купчината на полицая, който я гледаше студено.
— Много съжалявам, аз съм пилот и трябваше да взема клиента си от Маями Лейкс. Не познавам този район и се опитвах да правя прекалено много неща едновременно.
Полицаят погледна Рийс на задната седалка и задържа погледа си върху него за няколко секунди. Въпреки неугледния си вид Рийс се опита да надене най-дружелюбната физиономия, на която беше способен.
— Няма да се бавя, госпожо.
Полицаят се върна при патрулната си кола, най-вероятно за да провери книжката на Лиз и документите на колата в базата данни. Много бързо щяха да разберат дали Рийс е обявен за издирване и дали някой от органите на реда е успял да го свърже с Лиз Райли.
„Не искам да застрелвам горкия нещастник, но надеждата никога не е добър план. И при най-малкия намек за нещо нередно ще трябва да обезвредя него, колата и радиостанцията му и да продължа на изток към някой яхтклуб. Ще открадна лодка и ще изляза в морето. Много внимавай, полицай. Животът ти е на косъм.“
Рийс местеше поглед от часовника си към огледалото и обратно, като броеше минутите и внимаваше за някакъв знак, че полицаят се обажда по радиостанцията. Минаха четири минути преди вратата на патрулната кола да се отвори. Рийс се загледа в езика на тялото на приближаващия полицай. Дясната му ръка държеше метален клипборд, а не оръжие, а лявата беше отпусната спокойно. Походката му беше наперена, без признак за страх. Всеки нормален човек, който приближава някой, който може да е въоръжен и опасен терорист, би подходил много по-предпазливо или би останал в колата си до пристигането на специалния отряд.
Полицаят опря клипборда на отворения прозорец така, че Лиз да го вижда.
— Госпожо, написах ви предупреждение за несъобразяване със светлинна сигнализация, което ще ви струва двеста и четири долара и три точки. Щом сте пилот, би трябвало да внимавате повече. Моля, подпишете на отбелязаното място.
Лиз се наведе напред да подпише предупреждението и се погрижи да го направи така, че полицаят да може да гледа колкото се може по-надолу в деколтето ѝ. Номерът ѝ се получи, тъй като той изобщо не обърна внимание на Рийс.
— Много мило от ваша страна, полицай. Благодаря, че не ми написахте фиш.
— Да, госпожо. Приятен ден и бъдете по-внимателна. Това копие е за вас. Ако ви спра отново, ще се наложи да ви напиша фиш.
— Да, сър. Обещавам, че няма да се повтори.
Полицаят най-сетне се усмихна и ѝ кимна.
— Желая ви лек полет, госпожице Райли.
— Много ви благодаря, сър.
Полицаят едва не се изчерви, докато се обръщаше да се върне към колата си. Когато се изравни със задната врата на минивана обаче се закова на място и се обърна към прозореца. Рийс подсъзнателно раздвижи дясната си ръка и си пое дълбоко дъх, за да успокои внезапния пристъп на сърцебиене. Полицаят се наведе така, че лицето му се изравни с неговото.
— Господине, защо нямате никакъв багаж?
Рийс се насили да се усмихне.
— Дойдох само да огледам един имот. Няма да преспивам и малкото ми неща са в самолета.
Полицаят го изгледа за момент, погледна отново Лиз и накрая кимна.
— Лек път.
„Мамка му, това беше наистина на косъм.“
Лиз превключи на скорост и потегли още преди полицаят да се е върнал при колата си. Рийс изпита онзи прилив на еуфория, който идваше винаги след разминаване със смъртта. Главата му леко се замая по начина, по който обикновено ставаше след успешна мисия или престрелка.
— Рийс, нещо против пилотът ти да се напие довечера?
Рийс въздъхна с огромно облекчение.
— Честно да ти кажа, адски се радвам, че имам за пилот гореща мадама, пристрастена към фитнеса.
Лиз го погледна в огледалото и се усмихна смутено. Побърза да оправи горнището си и посегна към шапката.
След десет минути тя най-делово проверяваше показанията на уредите преди излитане. Кръвното и на двамата започна да се връща към нормалното едва след като колесниците се отлепиха от пистата и самолетът се понесе над северната част на окръг Дейд.
62.
Пентагонът
Окръг Арлингтън, Вирджиния
Генерали Левандовски и Стюарт чакаха в конферентната зала. Бяха получили изрични инструкции да не водят заместници и адютанти на срещата, което беше крайно необичайно, ако не и безпрецедентно. Левандовски наближаваше края на мандата си като председател на Съвета на началник-щабовете. Навремето беше първокласен пилот изтребител, един от малцината късметлии, видели въздушен бой по време на операцията „Пустинна буря“. Освен това играеше политическата игра достатъчно добре, за да се издигне до върха на военната хранителна верига. Имаше вътрешната нагласа на човек, който вече е на път да прекрачи прага, и очакваше с нетърпение да влезе в няколко борда на директори след пенсионирането си. Поведението му беше лежерно, което доста се харесваше на другите генерали и подчинените му.