Юъл Стюарт беше почти пълната му противоположност — напрегнат, нетърпящ възражения и решителен. Роден в селска Вирджиния и пряк наследник на генерал Дж. Е. Б. Стюарт от Гражданската война, той беше недолюбван, но уважаван от всички. Цялата му кариера беше минала като офицер от пехотата в батальоните на рейнджърите, преди да бъде избран за ■■■ във Форт Браг. В момента той беше начело на Съвместното командване на специалните операции, ■■■■■■■■■■■■■■■■■.
Никой от двамата не харесваше и не уважаваше министър Хартли, но разбираха и ценяха американската традиция за цивилен контрол върху военните. Хартли беше чист политик и използваше поста си, за да събере точки за надпреварата за Белия дом. И двамата намираха за изключително възмутителен факта, че тя беше лицемерка, която не приема работата си сериозно, както и безочливата ѝ практика да прекарва всеки долар през консултантската фирма на съпруга си. Ако искаш да продадеш на военните изтребител, самолетоносач или танк, най-добре да наемеш Дж. Д. Хартли. Искаш да спечелиш контракта за столовата в Баграм? Обърни се към Дж. Д. Хартли. Семейство Хартли третираха Пентагона като най-големия банкомат на света.
Подобно на много други политици, Лорейн Хартли беше започнала кариерата си с добри намерения. Като студентка, покрай някои по-радикално настроени лица в колежа, тя бе възмутена от онова, което възприемаше като неправди, наложени от американското правителство на други страни. Когато срещна Дж. Д., откри партньор, който можеше да ѝ помогне да промени света. След влизането на Дж. Д. в Конгреса животът и на двамата се промени драстично. Където и да отидеше, всички ѝ казваха колко е страхотна, умна и талантлива. Не след дълго тя започна да вярва на всяка подобна дума. Надутото поведение на конгресмен и г-жа Хартли ставаше все по-скандално, но във Вашингтон винаги има костюмирани типове, които не искат да се вдига шум. Когато беше назначена за министър на отбраната, мадам Хартли се беше превърнала в олицетворение на онова, срещу което се опитваше да се бори нейното двайсетгодишно аз.
Двамата генерали имаха натоварени графици. Минаха петнайсет минути от определения за срещата час, когато министърът най-сетне пристигна със своя заместник и млада адютантка, носеща айпад. Посланието беше ясно — вие не можете да доведете вашите хора, но аз мога да дойда с моите. В обезопасено помещение като това не биваше да се вкарват електронни устройства, но никой от двамата мъже не беше склонен да разпалва война заради този въпрос. Тя поздрави генералите с изкуствена усмивка, преди да седне начело на масата. Беше облечена по обичайния за нея начин, в класически черен костюм на „Сейнт Джон Ниц“. Склонността ѝ да се облича изцяло в черно, родена след решението на една фокус група, че изглежда „изключително надеждна“ в този цвят, в комбинация с вечно киселото ѝ настроение беше причината офицерите, работещи около нея, да ѝ лепнат прякора Гробарката. Макар че никой не беше посмял да използва прозвището пред нея, цивилните ѝ плъхове не бяха пропуснали да ѝ кажат как я наричат. Фактът, че я възприемат като безчувствена и будеща страх, ѝ доставяше удоволствие.
Съветът на началник-щабовете няма пряка власт върху военните части; веригата върви директно от министъра на отбраната към отделните командвания. Макар че предишните министри разчитаха на мнението и експертизата на Съвета, Хартли рядко се обръщаше към него. Тя се държеше така, сякаш Левандовски изобщо не присъства в залата, и се обръщаше единствено към генерал Стюарт.
— Току-що бях на среща с министъра на вътрешната сигурност. Взривът, убил адмирал Пилснър, се е намирал в жилетка на атентатор. Човекът, който я е носил, е бил финансист без връзки с терористични организации и го е направил, защото близките му са били държани като заложници. — Хартли пропусна факта, че беше познавала Майк Тедеско от повече от десет години. — Мъжът, който му е сложил жилетката, е бивш офицер от тюлените, командир по време на онова оплескване в Афганистан, довело до смъртта на толкова много хора. Имаме надеждна информация, че той се крие в някаква барака в Ню Хампшър. Хората ми ще ви дадат подробностите. Генерал Стюарт, искам вашите тюлени на място колкото се може по-скоро. Една от външните ни фирми за сигурност ще изпрати екип, който да им помага.