— Съжалявам, госпожо, но Posse Comitatus забранява използването на военни части за подобни задачи на американска почва. Това е мисия за ФБР — отвърна Стюарт.
— Не съм искала правното ви мнение, генерале. Завършила съм право в Харвард и нито искате, нито трябва да ми казвате какво мога да правя и какво не. Казвам да наредите на тюлените ви да се качат на самолета и да си завлекат задниците в Ню Хампшър.
— Не мога да дам такава заповед, госпожо. Тя е в нарушение на Конституцията.
— Майната ѝ на Конституцията!
Адютантката, която досега не беше казала нито дума, вдигна поглед от таблета и се намеси.
— Всъщност, госпожо министър, не на Конституцията. Ограничаването на правомощията на правителството за използване на военни на територията на страната се определя от федерален закон, който дори не се е отнасял за Военноморските сили преди 1992 година.
Министърът я изгледа раздразнено заради това, че се е осмелила да я поправи, но насочи гнева си към генерал Стюарт.
— Какво, да не сте някакъв шибан скаут? Или давате заповедта, или ще поискам оставката ви и ще я получа, и ще се погрижа любимото ви командване да остане без никакво финансиране и хората ви да бъдат прехвърлени към конвенционалните части. Така вие ще бъдете отговорен за края на специалните операции.
Зашеметен, Стюарт се облегна назад в стола си.
— Какво решавате, Стюарт? Ще дадете ли заповедта, или да започвам да уволнявам генерали, докато не намеря някой, който да свърши работата?
63.
■■■■■■■■■■■
■■■■■■■■
Старшина Фред Стрейн беше изпратил съобщението за сбор по сателитната връзка до хората от щурмовия си отряд преди по-малко от час. Нямаше извинение за неявяване и сега осемте души от екипа му се бяха събрали в заседателното помещение до взводната им стая.
— Добре, момчета, този случай е адски смахнат — каза Фред, опитвайки се да не ругае толкова много. Беше отказал мръсния език наред с чашката, когато жена му му даде ултиматум да спре пиенето или да напусне отрядите. Беше спрял пиенето.
Фред едва не поклати глава, докато избираше следващите си думи.
— Гоним един от нашите. Знаете за случилото се в Командването, нали? — Всички закимаха. Новината трудно можеше да се пропусне. Медиите обожаваха тюлените напоследък. Още преди мисията срещу Бен Ладен да ги катапултира до статута на култови герои, имаше различни филми, книги, видеоигри и други важни операции, които ги бяха изкарали под светлината на прожекторите. — Няма да повярвате, но уликите сочат, че извършителят е тюлен.
Събралите се го погледнаха сащисано. Никой не си падаше по Командването и всички бяха изпитвали силна неприязън към адмирала. Но дотам, че да бъде взривен? Струваше им се малко прекалено. В момента работната хипотеза на медиите беше, че извършителят е някаква ислямска терористична групировка, търсеща отмъщение.
— Кой е човекът, старши? — попита един от младите тюлени.
Фред замълча за момент. Думите излязоха с мъка от устата му.
— Капитан Джеймс Рийс.
— Няма начин! — извика младият тюлен и поклати категорично глава. — Няма начин! Той ми беше взводен командир, преди да дойда тук. Тотален пич! Бивш редови тюлен. Разбира нещата. Няма начин той да го е направил.
Презрението на редовите тюлени към офицерите беше всеизвестно. От време на време се появяваше някой, който излизаше от калъпа, беше обект на възхищение заради лидерските си качества, проявите на бойното поле, агресивността и характера си. Джеймс Рийс беше един от тези хора.
— Съжалявам, Смити. Изглежда, че е истина.
— Е, ако го е направил, явно е имал адски добра причина.
— Причината няма значение, Смити. Направил го е. Чисто и просто. Познавам го много добре. Двамата бяхме екип в снайперистката школа и след това работехме заедно. Абсолютно стабилен тип. Семейството му има дълга история в Отрядите.
— Да не би да е избягал от страната, Фред? Затова ли викат нас? — попита друг тюлен.
— Ами, точно тук нещата стават малко сложни. Всички ще трябва да подпишете допълнителна декларация за неоповестяване на онова, което ще се случи.
— Сериозно? — обади се Смити. — Още декларации? Да не искаш да кажеш, че предишните сто не покриват този случай? Що за дивотия, старши?