— Просто ме изслушай, Смити, и ме остави да завърша.
— Извинявай, старши.
— Добре, ситуацията е безпрецедентна. Този тюлен, както можем да видим от онова, което е направил в Командването, не е типичен офицер, който просто командва двата си взвода известно време и прекарва останалите петнайсет до двайсет и пет години в щаба. Този човек знае какво прави. Домашен терорист тюлен. Подобна новина задължително ще стигне до медиите в най-скоро време. Те все още го наричат терористичен акт, но това скоро ще се промени и ние трябва да си свършим работата преди това, за да не стане по-напечено, отколкото вече е. Той все още се намира в страната и министърът на отбраната иска да бъде пипнат колкото се може по-скоро.
— Фред, не съм обръщал много внимание на новините от Западния бряг. Колко хора е убил той в Командването с онзи взрив? — попита един от по-лежерните от екипа, който изглеждаше така, сякаш е винаги леко пиян.
— Там е работата, само двама. Адмиралът и някакъв финансист от Ел Ей. Адютантът на адмирала е със спукани тъпанчета, но ако не се брои това, никой друг не е пострадал. Оказва се, че е навлякъл на финансиста жилетка бомба, взел е семейството му за заложници и го е накарал да се взриви в кабинета на адмирала.
— Стига бе! — възкликна лежерният, който най-сетне започна да показва признаци на събуждане. — Доста брутално. Този тип започва да ми харесва.
— Престани, Пол — сряза го Фред. — Въпросът е сериозен. Не можем да го подценяваме. Това е мисия като всяка друга. Извадете от умовете си факта, че е тюлен, освен в контекста, че си имаме работа с много труден противник. Той е минал през същото обучение като нас и има богат боен опит. Каквато и да е причината да има зъб на адмирала и финансиста, тя не ни засяга. Важното за нас е да планираме мисия за убиването или залавянето на високо приоритетна мишена — каза той, нарочно прибягвайки към терминологията, използвана в операциите зад граница.
— Хей, Фред, ти каза, че той бил още в Щатите — обади се един от по-разсъдливите от групата. — Как можем да го преследваме тук? Ограничителният закон вече не играе ли?
— Точно затова са допълните декларации за неоповестяване, господа. Министърът на отбраната суспендира закона със заповед, подписана от президента. Ще действаме на американска земя и ще използваме всички налични средства, за да убием или заловим целта.
— Какво? Може ли изобщо да го направи? И защо ние? Защо не използват ОСЗ? — попита тюленът, използвайки съкращението на елитния Отряд за спасяване на заложници на ФБР.
— Министърът иска… — Стрейн се поколеба. — Иска нас, защото според нейните източници следващата мишена на Рийс е президентът.
Насядалите на масата заповдигаха вежди, когато започнаха да осъзнават сериозността на положението.
Фред замълча за момент и ги огледа.
— Ако някой има проблем с преследването на целта или с действането на американска почва, нека каже сега.
Никой не помръдна.
— Добре тогава. Той е в някаква барака в планините на Ню Хампшър. Не знам откъде го знаят. Целевият пакет е оскъден. В него се споменава за един-единствен човешки източник без техническо оборудване. Както казах, случаят е смахнат. В Океания ни очаква птичка — продължи Фред, имаше предвид военноморската авиобаза наблизо. — След час трябва да сме във въздуха. Ще разгледаме подробностите, когато кацнем във Върмонт. След това продължаваме към Ню Хампшър. Няма време за пълна преценка и изчакване. Министърът иска мисията да е изпълнена вчера и ние сме избраните. Някакви въпроси? — Фред изгледа присъстващите един по един.
Съжали за следващите си думи веднага щом те излязоха от устата му.
— Не е нужно да ви харесва. А просто да го направите.
„Ама че тъпотия казах“ — помисли си.
— Смити, ако обичаш — продължи Фред, когато екипът стана да си вземе екипировката и да тръгне към авиобазата.
— Да, старши? — попита Смити веднага щом вратата се затвори.
— Смити, ти си страхотен оператор и винаги бих искал да си до мен, когато разбиваме някоя врата.
— Но…?
— Но ти няма да дойдеш с нас. И — побърза да добави той, — преди да протестираш или да кажеш нещо друго, решението не е твое. Аз нареждам да не участваш в мисията. Не мога да включа в нея хора, които познават и уважават Рийс. Знам, че разбираш.
Смити се опита да скрие облекчението си. Никога не се беше чувствал по-разкъсван от противоположни чувства. Не можеше да разочарова Отряда си, но не можеше и да подгони човека, когото смяташе за най-добрия боен лидер, с когото е работил и когото би последвал дори в пламъците на ада. Отнемането на това решение от ръцете му беше признак за добър лидер.