Выбрать главу

Андрю Харисън беше репортер и юридически експерт за една от кабелните новинарски телевизии.

— Министър Хартли, можете ли да потвърдите, че Джеймс Рийс е използвал „щурмови оръжия“ с пълнители с голяма вместимост за някои от убийствата в Калифорния?

— Да, Андрю, знаем, че е използвал автомат „Калашников“ с незаконен пълнител, за да убие шофьор на такси мюсюлманин в Лос Анджелис. Единственото престъпление на жертвата е, че е имала тъмна кожа и е изповядвала различна вяра. Сега жена му е без съпруг, а децата му — без баща. Още един въпрос.

Уилям Брантли беше доайен на американските новинари, чиято кариера можеше да се проследи до времето му като млад военен кореспондент в края на Виетнамската война.

— Госпожо министър, може би сега не е времето за подобен въпрос, но вие водихте непоколебимо тази нация през толкова много трагедии. Ще обявите ли пред нас намеренията си да се кандидатирате за президент на Съединените щати?

„Не преувеличавай толкова, Уилям.“

— Благодаря, Уилям, но не става въпрос за мен. А за американските герои, които платиха върховната цена, за да защитят нацията ни. И за това, че един терорист трябва да си получи заслуженото. Благодаря на всички ви, Бог да благослови жертвите на тези трагедии и Бог да благослови Съединените щати.

Министърът остана да позира пет секунди пред камерите, преди да се обърне и да напусне сцената.

„Заковах го.“

Еъндълс Камп, Калифорния

Кати Буранек гледаше ужасена речта на министъра. Беше донякъде шокирана, че Рийс е превърнал Майк Тедеско в човешка мина в кабинета на Пилснър, но беше много повече отвратена от твърденията по негов адрес. Можеше да приеме, че той е убил Пилснър и Тедеско — Бог знаеше, че си го заслужаваха — но нямаше начин да е имал нещо общо със смъртта на жена си и детето си. Знаеше от първа ръка, че историята за „убийството“ на таксиметровия шофьор е откровена лъжа, чак до вида оръжие, което беше използвал. Освен това беше уверена, че Рийс не е екстремист. В разговорите им той нито веднъж не беше споменал нищо за политика. Обрисуването на герой като Джеймс Рийс като фашист ксенофоб беше оскърбление за всичко, което тя знаеше за човека, на когото се възхищаваше, и за семейството му. Време беше тя да се включи в тази битка, този път с журналистическа шапка и със статия, която вероятно щеше да е единственият глас срещу мощната пропагандна машина на семейство Хартли.

65.

Окръг Коос, Ню Хампшър

Фред все още вярваше в Конституцията. Беше посветил живота си на защитата ѝ. Подобно на мнозина тюлени, той беше завършил колеж. За разликата от повечето тюлени, имаше и магистърска степен — при това не по друго, а по философия. Обичаше историята и по-конкретно военната история, но смекчаваше тази си страст с мира, който му носеше изучаването на философията. Приятелите му понякога го наричаха поета воин — титла, която носеше с чест. Това, че президентът и министърът на отбраната бяха суспендирали Posse Comitatus, го тормозеше. Фред беше достатъчно възрастен да помни провалите Уейко и Руби Ридж в началото на 90-те. По онова време беше хлапе, но помнеше политическата буря, която последва, след като се установи, че в Уейко е имало съветници на ■■■■■■■■■■, помагали на антитерористите. Излизането на федералното правителство извън очертаните му правомощия все още беше нещо, на което повечето американци гледаха с голямо опасение.

Онова, което тревожеше още повече Фред, беше групата мъже, която посрещна него и хората му на регионалното летище „Маунт Уошингтън“ в Ню Хампшър. Двайсет частни охранители от фирма на име „Капстоун Секюрити“. Обаждане до командването установи, че министърът на отбраната лично се е обадил да потвърди, че тюлените трябва да подкрепят външните изпълнители. Увериха го, че причината за поддръжката е правна, свързана с Posse Comitatus. Фред беше вбесен. Това бяха пълни глупости. Тези частни охранители не бяха тук да задържат Рийс, а да го убият. Фред познаваше закона и разбираше Конституцията. Освен това знаеше, че е положил клетва да изпълнява заповедите на онези над него. И именно тези две противоречащи си повели го глождеха.

Бясната скорост по планинските пътища го върна в реалността.