С минимална инвестиция в материали и жива сила врагът беше в състояние да постави на колене една свръхсила. Този елементарен, евтин и сравнително маломерен тактически експлозив причиняваше изключителни поражения за размерите си и се беше превърнал в оръжие от стратегическа важност. Рийс беше прекарал години от живота си в преследване на вражеската мрежа в Ирак, в очертаване, обезвреждане и унищожаване на ИВУ клетки в цялата страна. Сега, на родна земя, той възнамеряваше да обърне това оръжие срещу един от хората, които се канеха да се облагодетелстват от смъртта на хората му и на семейството му.
— И искам да ми направиш една голяма услуга, Лиз. Искам да се свържеш с Рейф.
Лиз спря за момент. Рейф беше като брат на Рийс в Отрядите. Двамата се бяха запознали в колежа и бяха влезли заедно във флота, единият като офицер, а другият като обикновен войник. Една случка в Ирак преди години беше накарала Рейф да напусне тюлените при обстоятелства, които никой освен Рийс не разбираше напълно.
— Сигурен ли си, че идеята е добра? Мислиш ли, че той ще помогне?
— Знам, че ще го направи. Просто ще е по-добре новината да дойде от теб. Може да ти се наложи да свършиш малко детективска работа, за да го откриеш. Можеш да го намериш през офисите на семейството му, ако си по-изобретателна. Никак не ми се иска да добавям и това към останалите ти задачи за деня, но няма друг начин.
— Разбирам, Рийс. Още пазя координатите на сестра му, така че ще го намеря някак.
— Супер. Когато го намериш, прочети му това — каза Рийс и ѝ даде сгъната бележка. — Това са подробни инструкции и една голяма молба, но знам, че той ще го направи.
— Определено се надявам — отвърна Лиз с леко съмнение, докато четеше бележката.
— О, и ще ни трябва един товарен микробус „Спринтър“.
— О, просто един „Спринтър“? — шеговито повтори Лиз.
— Намерих онлайн един недалеч оттук. Не е нужно да има нюйоркски номера, но можем да откраднем такива по пътя.
— Няма ли купуването му с пари в брой да изглежда подозрително?
— Може би. Колата е на една година и изглежда, че собственикът ѝ просто се нуждае от парите. Ако все пак заподозре нещо, докато се задейства, ще е късно. Просто ми трябва нещо, което да не се набива на очи сред другите нюйоркски коли доставчици, и този микробус ще свърши идеална работа.
Лиз сведе поглед, отвори уста да каже нещо, но се спря.
— Лиз? — подкани я Рийс.
— Джеймс, какво ще стане, когато всичко това приключи?
— Съсредоточи се върху мисията, Лиз.
— Знаех, че ще го кажеш — малко разочаровано отвърна тя.
— Съжалявам, че се забърка толкова много, Лиз. Изобщо нямах подобно намерение и това е единственото, за което съжалявам в цялото начинание.
— Майната ти, Джеймс. С теб съм, защото аз го избрах. Искам да съм с теб и да видя сметката на онези типове. Заслужили са си го.
Рийс кимна.
— Първо трябва да ти намерим перука или нещо подобно, с което да пазаруваш. Рано или късно ще съберат парчетата от пъзела, Лиз. Не си прави илюзии. Маскировката може да ги забави малко. Говорих с Марко. Когато нещата тръгнат на зле — а те ще тръгнат на зле — той има място за теб в Мексико. Бях там. Не е Щатите, но ще ръководиш въздушните му операции в Мексико и ще живееш в имението му южно от Пуерто Валарта. Той има адвокати, които ще ти помогнат да направиш споразумение да се върнеш в Щатите, без да се окажеш зад решетките. Каквото и да те посъветват да кажеш на разследващите за мен, направи го. За съжаление, това е най-доброто, което мога да направя за теб.
Лиз отново наведе глава. Новините ѝ идваха в повече.
— Съсредоточи се върху мисията, Рийс — каза тя и тръгна да вземе кола под наем от летището.