Отне ѝ цял ден и част от вечерта, за да намери всичко от списъка за пазаруване. Двамата с Рийс бяха отишли заедно до дома на човека с микробуса. Оказа се, че жена му не се зарадвала особено на идеята му да превърне микробуса в малка каравана и затова го продавал, за да купи нещо, което ще се хареса и на нея. Купил го като товарен микробус, за да може да го преправи сам, което го правеше идеален за работата, която си беше наумил Рийс. Дори да му се беше видяло странно, че Рийс остана в колата на летището, човекът не го показа с нищо. Просто се радваше, че някой е готов да плати в брой за импулсивната му покупка. След като купиха микробуса, Лиз започна пазарската си обиколка.
Когато привечер се върна, завари Рийс да закрепва нещо за вътрешната стена на микробуса. Оказа се бюро, което беше взел от малкия офис към хангара. На стената на хангара имаше нарисуван силует на нещо, подобно на голям джип.
— Какво става, Рийс?
— Просто се подготвям. Как мина? Имаше ли проблеми?
— Изненадващо малко. Направих бързо проучване за по-особените неща и измислих история, в случай че някой започне да задава прекалено много въпроси. Повечето от хората се оказаха изключително услужливи.
— Обзалагам се — отвърна Рийс с разбиращ блясък в очите.
— Явно просто се радваха, че някой купува нещата им — каза Лиз и се ухили.
— Чудесно. А какво стана с Рейф?
— Свързах се със сестра му, Виктория. Тя ми даде координатите му и каза, че ще му предаде информацията. Освен това се разбрахме за място, където да оставя нещата ти за Рейф, след като се разделим тук. Това беше най-доброто, което успях да направя.
— Той ще се погрижи за останалото.
— Надявам се. Как вървят подготовките за научния ти експеримент?
— Ще мога да направя устройството с материалите, които си купила. Помниш ли бомбените атентати в Лондон от седми юли преди няколко години? Горе-долу същото. Макар че това ще бъде насочено и по-точно. В никакъв случай не съм експерт по експлозивите, така че искам да стоиш по-далече, докато го правя. Напълно е възможно да се изстрелям в небето.
— Ти си тюлен, за бога. Не можеш ли да направиш бомба, която няма да ни взриви?
— Имаме си хора, които са истинските експерти по тези неща. Моите знания идват от изучаването на врага и унищожаването на цеховете им за бомби. Не може да се каже, че вземат предпазните мерки, които вземаме ние по време на курсовете по експлозиви в Щатите. От време на време ни вършат работата, като се взривяват поради нехайството си. Иска ми се да имах още няколко блокчета пластичен експлозив, но използвах всичките за адмирала, а мините ми са в горите на Ню Хампшър, така че ще се наложи да го направя по бунтовническия начин.
— Какво е това? — попита Лиз и посочи силуета на колата на стената.
— Джей Ди Хартли се движи из Ню Йорк с брониран джип. Сериозна изработка. Издържа на 7,62 мм куршуми и дори на малки взривни устройства. Използвахме същите коли за защита на членовете на временното правителство на Ирак. По онова време изглеждаше, че всички искат да ги избият. Както и да е, това е очертанието на джипа в точни размери. Искам да знам къде точно трябва да спра микробуса, за да изравня ОПЕ, който ще закрепя за бюрото. Експлозивът ще превърне медната купа, която купи, в стопена буца, която ще мине през бронята — и право през Джей Ди Хартли.
— Ами ако с него има още някой?
— Ами, тогава явно така му е било писано. — Рийс замълча за момент. — Лиз, ще направя всичко възможно да съм сигурен, че ще бъде само Хартли.
— Кога ще се случи, Рийс?
— Една моя приятелка репортерка се е свързала с фотограф папарак от Ню Йорк и го е разпитала за Хартли. Казала, че пише материал за него и че иска актуална информация. Оказало се, че прекарвал нощите си в Сохо с някаква блондинка, агент на недвижими имоти. Дори имам адреса.
Лиз наблюдаваше Рийс от другия край на хангара. Той не искаше и тя да загине, ако нещо с бомбата се прецака. Лиз го гледаше как внимателно изсипва изкуствения тор в кофа вода и го разбърква с дръжката на метлата, преди да добави златисточервената течност от химическия комплект. След това бавно изсипа получилата се бяла, подобна на мляко смес върху един чаршаф, опънат между столове. Течността бавно се изцеждаше върху кухненската маса и Лиз си помисли, че утайката ѝ прилича на желето, което правеше с баба си като малка. Рийс насочи нагревателната лампа към чаршафа и премести масата по-далече от сместа, вероятно за да ограничи пораженията, ако нещата не се развият според плана. От мястото си Лиз не можеше да види добре какво точно прави. Като че ли смесваше дози от почистващите препарати с лакочистител в химическите съдове, разбъркваше ги и ги изсипваше върху филтъра за кафе, закрепен над една колба. Личеше си, че е много съсредоточен в тази част на процеса. Лиз се запита дали това не е моментът, в който терористите от време на време хвръквали във въздуха.