Стив Хорн разклати коняка си „Реми Мартен Луи XIII“ в кристалната си чаша, облегна се назад в огромното кожено кресло и се загледа във въглените в огромната каменна камина. Забеляза, че министърът на отбраната изглежда по-загрижена от това, че Рийс е намерил съпруга ѝ по-лесно, отколкото бе успявала самата тя, отколкото от факта, че Дж. Д. е мъртъв. Подбра внимателно думите на отговора си.
— Чуй ме, Лорейн — започна той с едва ли не снизходителен тон. — Цялото начинание несъмнено тръгна на зле. Направих парите си благодарение на това, че останах силен, когато другите бяха слаби, и откривах възможности в хаоса. В този случай, госпожо министър, ние имаме възможност. Възможност да направим още повече пари, отколкото преди.
Лорейн Хартли не можеше да повярва на ушите си. Дори в момент като този той все още мислеше как да извлече максимална печалба.
— Докато вилнее и избива наляво и надясно като побъркан, капитан Рийс наглася картите в наша полза. С премахването на Бойкин, Холдър, Сол, Хауард, Пилснър, а сега и на съпруга ти, Бог да даде покой на душата му, ние сме в позиция да спечелим много повече пари, а и освен това има по-малко езици, които могат да се развържат. Като се има предвид, че все още не си опетнена и си очевиден фаворит за кандидат на партията ти за президент, ти ще можеш да натиснеш Агенцията по храните и лекарствата да одобри жизненоважните лекарства, необходими за ваксиниране на нашите военни от пораженията на посттравматичния стрес, преди да влязат в битка. Помисли, Лорейн, кой би могъл да поеме подобна инициатива по-добре от жена президент, чийто съпруг е станал жертва на ветеран, страдащ от ПТС? Освен това благодарение на капитан Рийс ще си в състояние да разшириш правомощията на изпълнителната власт и да прокараш Закона за вътрешна сигурност. Ще станем по-богати и по-силни, а страната ще бъде в по-голяма безопасност. И всички ще можем да живеем без страх — добави той за допълнителен ефект.
— Стив, не схващаш, нали? Той ще избие всички ни.
— Глупости. — Личеше си, че тя е разстроена. Хорн не можеше да позволи подобно нещо у президент, когото възнамеряваше да контролира. Това беше недопустимо.
— Нужно ли е да ти напомням какво е направил досега, Стив? — попита тя, беше почти на ръба на истерията. — Отряза главата на онзи мюсюлмански духовник. Набучи я на шип пред джамията! Изкорми горкия Хауард! Моите хора твърдят, че бил изяден жив!
— Госпожо министър, искам да чуеш много добре това, което ще ти кажа. Онова, което се случи тук тази вечер, утре или може би вдругиден ще те изстреля направо в Белия дом.
Хартли го изгледа невярващо. „Да не си е изгубил ума?“
— Тук не сме в безопасност, уважаема госпожо. В най-скоро време онзи ненормалник Рийс ще се опита да ни убие и ние искаме точно това. Капанът е заложен. Време е да приключваме с този цирк.
— Ти каза, че къщата би трябвало да е безопасна — сподавено рече тя.
— Трябваше да те докарам по някакъв начин тук, Лорейн. В днешната информационна епоха е почти невъзможно да скриеш каквото и да било. Всеки, който знае как да рови, ще разбере. И в този случай — каза той и замълча за момент — някой го е направил.
72.
Огледът на Рийс с уредите за топлинно и нощно виждане не беше установил нищо необичайно. Може би не бяха там? Може би беше пропуснал възможността си. Застигна го пореден пристъп на главоболие, макар че този път не толкова силен като онзи, от който едва не беше припаднал в джамията. Нямаше начин да каже кой пристъп ще е последният. Не знаеше скоростта, с която расте туморът, и това само засилваше решимостта му да отметне всички имена в списъка, преди да отиде при жена си и дъщеря си. Използването на LAR V му позволяваше да стигне до брега, без да бъде засечен от инфрачервените уреди и очилата за нощно виждане на евентуалните охранители.
Щом се озова под отдавна изоставен док в част от острова, която все още беше собственост на ВМС и от време на време се използваше за наблюдаване на подводници по крайбрежието, Рийс се скри зад един пилон и с помощта на бойния си перископ бавно огледа плажа, скалите, стълбите и разположения нависоко отдавна изоставен пост. Около острова от години витаеха разни конспиративни теории, според които в забранения район имало някаква лаборатория за разработка на биологични оръжия, подобно на слуховете за Плъм Айланд на юг. Рийс се надяваше, че тези спекулации са само това — спекулации.