„Добра пушка.“
Рийс пристъпи към безжизненото тяло, метна автомата на рамо, намери радиостанцията и се заслуша за момент за пристигащи съобщения, след което закачи устройството за ремъците си и излезе обратно в бурята.
Още една група наемници, с която трябваше да се справи. За Рийс нямаше значение, че те несъмнено имаха жени, деца, приятелки или родители, които ги чакаха у дома. За него те бяха просто мишени, препятствия пред крайната му цел. Като такива трябваше да бъдат премахнати. Когато живееш подобен живот, това е част от работата. Не бива да се изненадваш, когато мрачният жътвар почука на вратата ти.
Рийс бръкна в раницата си и извади взривното устройство, последното от взетите от оръжейната в Коронадо. Сякаш беше минала цяла година, откакто беше започнал да се подготвя за мисията тази вечер, макар че в известен смисъл го беше правил през целия си живот. Стартира брояча на закъснителя и го нагласи на десет минути. Запълзя на четири крака към задницата на джипа и пъхна взрива под него толкова напред, колкото можеше да стигне. После се отдалечи от колата и насочи вниманието си към имението.
74.
Стив Хорн беше на третото си бренди, когато по-скоро усети, отколкото видя изникващата от сенките фигура. Макар да знаеше, че съществува такава възможност, той не можеше да проумее как Рийс е успял да мине през охранителите — те се водеха най-коравите наемници, които може да намери човек. Дори с последния резервен план за убиване на флотския командос Хорн беше изненадан от страха, който всяваше у него тъмната фигура с уред за нощно виждане, появила се сякаш от нищото.
— Капитан Рийс! — възкликна Хорн по-високо от необходимото в опит да подсили самоувереността и самообладанието си.
Лорейн Хартли подскочи на стола си от внезапния вик на Хорн.
Рийс пристъпи бавно в стаята и вдигна уреда за нощно виждане на каската си. Тъмната му брада, боядисаното лице и екипировката, от която капеше дъждовна вода, само допринасяха за застрашителния му външен вид.
Пред камината, наред с Лорейн Хартли и Стив Хорн, с чаша бренди в едната ръка и малка кутия в другата, седеше Бен Едуардс. Рийс очакваше да го завари тук. Не беше очаквал обаче да види четвъртия човек. Кати Буранек беше коленичила до Бен, с вързани зад гърба ръце, кърпа на устата, стегната отзад на главата ѝ, с насинено лице и разчорлена коса.
— Мръсник! — изсъска Рийс и вдигна автомата си.
— Ъ-ъ… — отвърна Бен, вдигна кутийката над главата си и я разклати.
И в отговор на въпросителния поглед на Рийс отметна косата на Кати назад с ръката, с която държеше чашата. Около врата ѝ беше омотано нещо като тънко жълто въже.
— Да, друже, това е корда на детонатор и да, това е детонатор — каза той и отново поклати кутията. — В Отрядите още нямате тези играчки, брато. Ако случайно се чудиш, палецът ми е натиснал копчето. Махне ли се палецът, главата на Кати заминава.
Рийс държеше оръжието си насочено към Бен, но не изпускаше от поглед министъра на отбраната и Хорн.
— Не изглеждаш изненадан да ме видиш, брато.
— Не можех да повярвам, когато най-сетне направих връзката, Бен. Имах известни подозрения, но едва щурмовата група при хижата ти ги потвърди. Ти беше единственият, който знаеше, че отивам там.
— Да, помислих си, че това ще ти подскаже. Грешка от моя страна. Тя обаче ти помогна почти да завършиш списъка си и между другото, това ни помогна неимоверно. Още не мога да повярвам, че си държал онези типове в класическа засада и си ги оставил живи. Размекваш се, друже.
— Как така си се замесил в това, Бен? Как можеш да бъдеш участник в убийството на Лорън и Люси?
— Мамка му, брато, не го направих аз. Когато ме привлякоха, тези решения вече бяха взети. Министърът просто искаше да видя какво знаеш за туморите. Нямах представа, че ще убият семейството ти. Щом го направиха, връщане назад нямаше. Съжалявам как се развиха нещата, брато, но това е по-голямо от теб или мен.
— Значи си премълчал пред мен и после си ме използвал да убия всички, които знаят за опитите. Министърката става президент, Законът за вътрешна сигурност минава и всички правите огромни състояния от RD4895.
— Всеки си има цена, брато. Излиза, че моята е десетцифрена.
Рийс впери в най-добрия си приятел поглед, изпълнен с ярост и отвращение.