— Затова ли така и не ми даде информация за местоположението на този тип? — попита Рийс, като кимна към Хорн. — Трябвал ти е, за да задвижва плана. И да е наличен, когато дойде време да си получиш парите?
— Винаги си бил от схватливите, Рийс. И да, точно затова не беше убит в тайната квартира. Ти беше адски ефективен в уреждането на нерешените ни проблеми, като в същото време увеличаваше дяла ни от печалбите, така че логичното бизнес решение беше да бъдеш оставен да продължиш. До този момент, разбира се. Всъщност се тревожех, че може да събереш две и две по-рано, отколкото го направи. Емоциите ти изиграха номер, брато. Не ти позволиха да видиш цялата картина.
— А Джей Ди Хартли? — попита Рийс и погледна министъра на отбраната.
Неспособна да намери думи, Лорейн Хартли погледна с ненавист Стив Хорн.
— Не се преструвай на изненадана, Лорейн — малко пренебрежително рече Хорн. — Смъртта му помага за влизането ти в Белия дом благодарение на съчувствения вот. От години двамата не сте прекарвали нощ под един и същи покрив. Той беше пасив за кампанията ти. Не се преструвай, че ще ти липсва.
— Значи си замислил план да оставиш Рийс да избива бизнес партньорите ни, без да ми кажеш? — попита смаяно Лорейн Хартли.
— Колкото и да ми се иска да припиша заслугите за тази част на плана на себе си, не мога. Всичко това беше идея на Бен. След джихадисткия ти провал да го премахнеш на улиците на Ел Ей Бен леко престъпи границите на разрешеното и измисли план, който позволи на Рийс да продължи кръстоносния си поход, като междувременно прави всички ни още по-богати. Когато най-сетне ме запозна с плана си след като Рийс уби Холдър, Тедеско и Пилснър, аз си помислих, че е гений. Не мога да повярвам, че сам не се сетих.
Министър Хартли поклати невярващо глава, а Хорн продължи:
— Бен всъщност е много по-умен, отколкото изглежда. Не се заблуждавай от татуировките. Беше прав за много неща, включително за факта, че Рийс ще мине през наемниците и ще стигне до тази стая. Това е причината за застраховката ни на пода — каза той и посочи Кати. — Приятелят ви имаше повече вяра в уменията ви от мен, господин Рийс. При това добре основана, както се вижда.
— Ето какво ще стане, брато — каза Бен. — Хорн ще направи всички ни много богати. Почти всички други, които щяха да спечелят от това, са мъртви благодарение на теб. Да, ще се наложи да полежиш малко, но министърът ще те помилва с новополучените си президентски правомощия и ще припише деянията ти на опустошителното въздействие на посттравматичния стрес. Аз ще изчезна безследно, а ти и Кати ще заживеете щастливо. Може би дори ще успеят да оперират успешно тумора ти и да ти спасят живота.
Бен погледна Кати, чиито очи бяха изпълнени със смес от отвращение и ужас.
— О, Кати всъщност е тук само за да гарантира, че ще вземеш правилното решение. Съжалявам за семейството ти, Рийс. Наистина. Но вече нищо не може да ги върне. Нека всички постъпим умно. Помилването е подарък. Животът на Кати е подарък. Недей да прецакваш това, брато.
Рийс погледна отново Кати, после Бен. В очите му беше изписана решимост.
Хорн наруши тишината със силно бавно ръкопляскане и стана от креслото си, за да заеме по-доминираща позиция над останалите конспиратори.
— Бен, това беше хубаво разбиване на плана на съставните му части. Благодаря, но размислих. Променям условията на сделката. Позицията ни за преговаряне се промени. Да разчистим тази каша още сега, а?
— Какво искаш да кажеш, Хорн? — скептично попита Бен.
— Тази нощ, капитане — каза Хорн, обръщайки се към Рийс, сякаш представяше инвестиционна възможност на клиент, — ще можеш да спасиш живот, вместо да отнемеш. Можеш да спасиш Кати. Да направиш така, че да не умре.
Рийс не беше отпуснал автомата си и сега го насочи към Хорн. Министърката на отбраната се напрегна, когато цевта се озова пред лицето ѝ.
— Стига, Рийс — с почти отегчен и леко раздразнен тон каза Хорн. — Няма да излезеш жив от тази стая. Вече си почти мъртъв с този тумор, ако разбирам правилно. Убиеш ли някой от нас, Бен пуска копчето и така ще убиеш единствения приятел, който ти е останал и който, между другото, като че ли доста те харесва. Застреляй се или ни остави да те застреляме, няма значение. Важното е, че ще запазиш Кати жива и всички ще продължим с жи…
Хорн така и не завърши изречението си. Експлозията от заряда на алеята разцепи джипа на две, превръщайки хората от „Капстоун Секюрити“ в каша. Взривът пръсна множеството прозорци на фасадата на имението и ударната му вълна премина през всяка стая.