Първият куршум на Рийс улучи Хорн между носа и устата, оставяйки го завинаги с изненадано изражение на онова, което беше останало от лицето му. Той умря още преди тялото му да се строполи на пода.
— Не-е! — изпищя министърката на отбраната, сви се на кълбо в креслото си и запуши уши с длани. Следващите два куршума на Рийс пронизаха гръдния ѝ кош. Третият в главата довърши работата.
Рийс се обърна отново към Бен.
— Какво направи, Рийс? — възкликна изуменият Бен и вдигна детонатора. — Какво…?
Автоматът на Рийс довърши убийствената работа за тази нощ, изстрелвайки два 5,56 мм патрона право в лицето на Бен Едуардс от три метра разстояние. Главата му отлетя назад, изпразвайки съдържанието си на облегалката зад него, а палецът му пусна копчето.
Кати изкрещя през кърпата, но главата ѝ изненадващо остана цяла. Рийс пристъпи напред и стреля още два пъти в лицето на Бен, после метна оръжието на рамо и клекна да помогне на Кати.
Махна кърпата и сряза свинската опашка, с която бяха вързани ръцете ѝ. Кати залитна напред и зарови лице в гърдите му, хлипаше неудържимо.
— Спокойно, Кати, всичко свърши — повтаряше Рийс, докато галеше косата ѝ и я притискаше към себе си. — Трябва да тръгваме, Кати. Нямаме време, трябва да се махаме. Можеш ли да вървиш? — попита я, докато ѝ помагаше да се изправи и сменяше пълнителя на автомата си.
— Да, мога.
— Добре, след мен.
Изведе я навън и намери навеса, който беше идентифицирал от сателитните снимки. До него имаше стар „Бостън Уейлър Монток“, поставен на ремарке. Между лодката и навеса имаше туби за бензин. Рийс вдигна първата. Празна. Взе втората и я разтресе. Имаше предостатъчно гориво. Даде я на Кати и вдигна друга. Тя беше пълна.
— След мен — отново нареди Рийс, който вече се връщаше към къщата. — Излей тубата из стаята, по мебелите, завесите и всичко, което ще гори.
Кати се подчини. Хубаво беше да предприеме нещо срещу чудовищата, които я бяха отвлекли посред нощ от дома на брат ѝ.
Рийс поля труповете с бензин и каза на Кати да се маха. Погледна гравирания символ върху запалката на баща си, вдигна капачката и завъртя с палец колелцето с камъчето, за да изкара искри. После пусна запалката върху тялото на Бен Едуардс и последва Кати навън.
Навън още валеше. Зад тях пожарът в лятната къща започваше да се разгаря, поглъщайки и джипа на алеята.
— Летището е на шест и половина километра на запад. Можеш ли да пробягаш такова разстояние?
— Да, но защо не вземем това? — попита Кати и посочи тъмнозелената реставрирана „Тойота FJ55 Ланд Крузър“ модел 1976 г., паркирана до навеса. Жителите на Фишърс Айланд обожаваха класическите си коли.
Рийс не успя да сдържи усмивката си и погледна към горящата къща.
— Мисля, че току-що разтопих ключовете.
Кати се усмихна, отвори вратата на шофьора, извади набор ключове от запалването и каза:
— Това е Фишърс Айланд.
— Е, това е да действаш умно. Да вървим.
Рийс седна зад волана, а Кати се напъха до него. Излязоха на шосето още преди пожарникарите доброволци да са успели да си обуят ботушите.
75.
Рийс погледна светещия циферблат на часовника си. Лиз щеше да кацне след шест минути. Инструкциите ѝ бяха да изчака половин час и след това да отлети. Ако той не се появеше, тя трябваше да приеме, че е мъртъв.
Когато пристигнаха, Лиз вече беше откарала самолета до северния край на пистата, беше го обърнала и го подготвяше за отлитане. Рийс заряза колата и поведе Кати към чакащата машина. Вратата-стълба се спусна на земята.
— Коя е тази? — извика Лиз отгоре през шума на двигателя.
— Лиз, запознай се с Кати. Кати, това е Лиз.
— Е, качвайте се и да се махаме — извика Лиз.
— Аз оставам, Лиз. Ще се измъкна по втория начин. Ще стане пълна каша. Няма да завличам и вас със себе си.
— Качвай се в шибания самолет, Джеймс — нетърпеливо нареди Лиз.
Рийс не ѝ обърна внимание и се обърна към Кати.
— Вземи това — каза и пъхна в ръката ѝ малък рекордер и флашка. — Това са единствените копия. Всичко казано от онези копелета е на касетата, както и някои други признания от Сол Агнон. Флашката съдържа всички имейли и информация, дадени ми от Бен. Двете би трябвало да те държат заета известно време. Някой трябва да каже истината за моите хора и семейството ми. Може да получиш и някоя журналистическа награда за материала си. — И се усмихна.
— Къде отиваш, Джеймс? — попита Кати. Очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи.
— Да умра, Кати. Те ме убиха още преди последното ми заминаване в Афганистан. Убиха всичките ми хора още преди да сме тръгнали. Сега е мой ред.