Той я поведе нагоре по стълбата. Тя беше прекалено шокирана, за да каже каквото и да било. Лиз само го изгледа с очи, в които танцуваха пламъци.
— Качвай се в самолета, Джеймс! — отново опита тя.
— Обичам те, Лиз. А сега се махайте оттук.
Докато Рийс отстъпваше назад да затвори вратата, Кати рязко се обърна, отърсила се от транса си.
— Рийс, откъде разбра, че Бен не е свързал детонатора? Откъде знаеше, че няма да ми отнесе главата?
Рийс спря за момент и я погледна в очите през воя на вятъра, витлата и дъжда.
— Не знаех — отвърна, затвори вратата и се затича към яхтклуба.
Епилог
Атлантически океан
Рийс се събуди под палубата. Поренето на вълните и плющенето на платната бяха нарушили половинчасовата му дрямка. Спусна крака от койката и се качи горе на светло. Бурята, която ги беше държала заети през първите три дни след отплаването от Фишърс Айланд, беше отминала, оставяйки след себе си прекрасни спокойни води и постоянни ветрове.
Сестрата на Рейф Виктория беше докарала яхтата от дома им в Мартас Винярд до Фишърс Айланд в деня преди атаката на Рийс, като по негова молба беше махнала цялата електроника. Освен това Рийс беше заръчал на Рейф да докладва, че яхтата е открадната, но се съмняваше, че той го е направил. Фактът, че Виктория беше в състояние да се справи сама с петнайсетметровата яхта, говореше много за вещината ѝ като моряк; на Рийс му беше трудно дори само да държи лодката по курса ѝ. Беше плавал като момче, макар и не на толкова големи и сложни съдове. За щастие преди години от флота бяха сметнали за нужно да го пратят на цивилна школа по ветроходство. Идеята беше, че трябва да може да наема платноходки в различни части на света и да ги използва за наблюдение или да се смеси с местния морски трафик и да откара тюлени на нужното място. Рийс не знаеше колко още му остава да живее. Съмняваше се, че ще стигне до Европа или Африка, преди туморът да го е убил. Но беше намерил покой и бе готов да напусне този свят. Мислеше си за Люси и плачеше за нея, за живота, който тя никога нямаше да има; мислеше си и за Лорън и за второто дете, което така и не се бе появило на този свят. Беше готов да отиде при тях.
Прекрасните залези се редуваха със зашеметяващи изгреви, а плаването продължаваше. Виктория се беше погрижила яхтата да е заредена с провизии за дългото пътуване — вода, храна и медикаменти. Какво щеше да прави, ако стигнеше жив до Стария свят или Черния континент? Да обърне на юг и да продължи да плава, докато туморът не го довърши? Да скочи да поплува и никога да не изплува? Може би това щеше да го отнесе при Лорън и Люси? Знаеше, че не му остава още много на този свят, така че нищо не му пречеше да продължи да плава, докато морето или туморът не решат, че времето е настъпило. Така или иначе, работата му тук беше приключена.
Седна на палубата, отдясно на щурвала. Бурята беше далечен спомен, а оранжевото слънце залязваше зад него на запад. Рийс бръкна в джоба си и извади малкото найлоново пликче. Бавно го отвори и разгъна листа вътре, за да зачеркне последните имена в списъка.
Погледна списъка без никакъв намек за съжаление. Беше приключил.
После, след кратко колебание, обърна листа, усмихна се и погали с пръст рисунките на прекрасната си жена и дъщеря си под дъгата, съвършеното великолепие, което са способни да уловят и предадат единствено младите и невинните. Очите му заблестяха и една сълза се отрони върху най-ценното му съкровище.
— Идвам, малката ми — прошепна Рийс и разтърка очи. — Скоро ще съм при теб. Обичам те.
След това отиде на кърмата и загледан как слънцето потъва зад хоризонта, допря листа до сърцето си и го остави да падне от ръката му, предавайки го завинаги на мира и спокойствието на морето.
Централата на ФБР
Вашингтон, окръг Колумбия
В дните след разкритието, че министърът на отбраната Хартли и финансистът Стив Хорн са били открити застреляни и изгорени заедно с неидентифицирано тяло в имение на Фишърс Айланд непосредствено след атентата срещу конгресмен Дж. Д. Хартли в Сохо, любителите на конспиративните теории полудяха и задръстиха интернет и ефира с безбройните си обяснения.