Конгресът назначи специален прокурор да разследва и намери логика в цялата тази каша, в която бяха замесени много хора от правителството, вече покойници благодарение на капитан трети ранг Джеймс Рийс, чието местоположение оставаше неизвестно.
Нещата станаха наистина интересни, когато разследващата журналистка Кати Буранек публикува първата от поредицата унищожителни статии, разкриващи конспирация, свързана с незаконно изпитание на лекарства върху най-елитните специални оператори на страната, със споделянето на свръхсекретна информация, събрана от АНС, с определени индивиди от финансовия свят с цел убийство на невинни цивилни и с програма за международно радикализиране на джихадисти от елементи в американското правителство за извършването на терористични операции на родна почва. Всички следи водеха нагоре чак до министъра на отбраната. Г-ца Буранек отказа да сътрудничи на следователите в разнищването на историята и им каза да чакат следващите ѝ материали.
Сред купчините доказателства, събрани от специалния прокурор, имаше мобилен телефон, принадлежащ на Джеймс Рийс от Коронадо, Калифорния. Тъй като не бе използван през седмиците, през които Рийс беше активен, той беше останал недокоснат в дома му в Калифорния, докато не беше прибран от следователите.
По-късно, след като беше регистриран, разкодиран и запазен като веществено доказателство, телефонът получи повикване, което беше прехвърлено на гласовата поща.
— Ъ-ъ, здравейте, господин Рийс, обажда се доктор Джермън. Опитвахме се да се свържем с вас. Обикновено не оставяме подобни съобщения, но искам да се чуя с вас колкото се може по-скоро. Излязоха резултатите от биопсията ви и при тези обстоятелства новините са най-добрите, които бихме могли да очакваме. Туморът ви е от тип церебрална конвекцитна менингиома, които са много често срещани и растат бавно. Въз основа на типа и мястото на образуванието съм сигурен, че мога да го премахна хирургически. Процентът на оцеляване е около седемдесет и пет. Туморът може да ви причинява пристъпи на главоболие, но те не са повод за тревога. Моля, обадете ни се и секретарката ми ще ви запише час. Ще поговорим по-подробно в кабинета ми. Още веднъж извинете, че ви оставям гласова поща, но не исках да се безпокоите ненужно. Пожелавам ви приятен ден и поздрави за новите перспективи за живот, капитане.
Благодарности
Никоя книга не може да бъде написана в пълна изолация и това определено е в сила и за тази. Има много хора, на които трябва да благодаря за помощта им в превръщането на този роман в реалност; някои от тях могат да бъдат посочени с имената им, а други не, тъй като все още работят в сенките.
Първо, тази книга все още щеше да лежи на нощното ми шкафче или в някоя папка в компютъра ми, ако не беше Брад Тор. Да кажа, че нямам думи да изразя колко съм ти благодарен за съветите, напътствията и риска, който пое с мен, би било подценяване. Брад, благодаря ти, че ми помогна да сбъдна тази моя мечта на живота ми. При първия ни разговор ти ми даде съвет, който никога няма да забравя. Каза ми, че „единствената разлика между публикувания и непубликувания автор е тази, че публикуваният никога не се отказва“. От теб би станал изключителен тюлен.
Благодаря и на изумителната Емили Бестлър. Никога не е добре за един автор да остане без думи, но всеки наш разговор ме оставяше зашеметен. Не може да се намери по-добър наставник, редактор, издател и приятел. Благодаря ти, че прочете ръкописа и видя потенциала му. Онова, което започна на едно дълго кафе в Манхатън, което не исках никога да свършва, се превърна в сбъдване на моя огромна мечта. Благодаря ти за всичко.
Локомотивът на този влак е нашият агент Александра Макинист. Твоят агресивен и енергичен дух е заразен. Благодаря, че направи създаването на този роман такова невероятно изживяване.
Към целия екип от „Емили Бестлър Букс“. Благодаря ви за вашата подкрепа и насоки. Специални благодарности на теб, Лара Джоунс, задето се погрижи всичко да върви по релси, както и на рекламния ни агент Дейвид Браун, който ме въведе, макар и с известна неохота от моя страна, в непознатия свят на „туитове“, „лайкове“ и „приятели“. Никой не може да го направи по-добре. А също и на майстора на маркетинга Ан Прайор, задето водеше подопечния си в тази непозната територия.
На Винс Флин, за водещата ти роля в прокарването на пътя за ново поколение автори на трилъри. Истински майстор на занаята, ти продължаваш да живееш и да оказваш влияние със забележителните си творби. Липсваш ни.