На всички фондации и организации в помощ на военнослужещите, работещи неуморно за подкрепата на нашите воини и семействата им. На медицинските центрове за всеотдайните усилия при лекуването на бойците, страдащи от посттравматично стресово разстройство след участието им в най-продължителните бойни операции в историята на страната ни. И на онези, които осигуряват безплатна хирургична помощ и най-добрите практики в лечението на посттравматичния стрес.
На Дейвид и Нанси за това, че са отгледали такава изумителна дъщеря.
На майка ми Каролайн, задето прочете книгата, за която зная, че не е от „нейния тип“, но въпреки това се жертва и даде невероятни отзиви. На теб дължа любовта към четенето, която ще продължи до края на живота ми. И явно дните ти на проверка на писанията ми не са свършили със завършването ми на колежа. Благодаря на татко ми Джордж, задето прочете книгата, която определено е от „неговия тип“, и ме преведе през водите около Фишърс Айланд. На брат ми Роджър, преподавател по музикално композиране, за помощта му при подбора на музиката, както и на сестра ми Емили и съпруга ѝ Скот за тяхното окуражаване, след като прочетоха ранна версия на пролога.
На бригаден генерал и маршал Кенет Стронг, в чиято Хил Хаус беше написана тази книга и на когото ще остана завинаги длъжник.
На Емили Уд, задето изтърпя това начинание и отвори дома си за мен. Благодаря ти.
И най-вече на прекрасната ми съпруга Фейт. Благодаря, че вярваш в мен. С всеки ден изпитвам все по-голяма възхита към теб. А също и на трите ни деца — благодаря ви, че ми показвате онова, което е наистина важно.
И накрая, на другата половина на този писателски екип, Кейт Уд. Без теб още щях да тракам на клавиатурата и да се мъча да измисля как да започна книгата. Твоите умения с писаното слово направиха възможна появата на тази история. Надявам се, че съм носил своята част от товара. Да се надяваме, че ще има още много други такива.