Полетът му даваше възможност да подреди мислите си.
Щеше да се обади на жена си от Германия, където щеше да остане няколко часа заради задължителната почивка на пилотите.
„Как мога да се прибера и да се изправя пред семейството си, когато двайсет и осем рейнджъри, четирима пилоти и трийсет и шестима тюлени от отряда ми се връщат в ковчези?
Това е война, Рийс.
Да. Противникът е добър. Но не чак толкова добър.
Засадата беше твърде добре замислена и ефективна. Била е планирана месеци наред, ако не и цяла година. Експлозивите. Какво използваха и как са го задействали? Защо от обекта не изскочиха никакви бунтовници при първите експлозии? Как са научили къде точно ще кацнат хеликоптерите? Защо бяхме принудени да отидем на тази мисия? Защо ВМКСС започнаха с разпитите веднага след нея? Какво пропускам?“
7.
Корпоративни офиси на „Капстоун Капитал“
Лос Анджелис, Калифорния
Стив Хорн не беше свикнал да чака за каквото и да било. Първо апетитната му дребна асистентка го беше накарала да чака пет минути за любимия му зелен чай, а сега най-верният му помощник закъсняваше — нещо, което той не можеше да търпи. Високият метър и деветдесет и три бивш футболен защитник от Станфорд седеше зад полираното орехово бюро и го оглеждаше внимателно за прашинки и петънца. Беше облечен в изискан костюм от сиво-черен кашмир, който струваше повече от месечните доходи на много семейства, ушит така, че да подчертава мускулестото му тяло, а не да е удобен. Загорелият му от слънцето врат беше стегнат в колосана яка и лилава вратовръзка „Хермес“, вързана на огромен уиндзорски възел. Някой случаен човек би си помислил, че всеки момент ще дойдат от „Форчън“, за да го снимат за корицата, но хората от екипа му знаеха истината — това беше ежедневното облекло на Хорн. Хорн беше самото въплъщение на суетата.
Ако си беше направил труда да се консултира с психиатър, Хорн вероятно щеше да получи диагноза „антисоциално личностно разстройство“. Той не изпитваше абсолютно никакво съчувствие към другите и всъщност изпитваше удоволствие от неудобствата и страданията им. Един психолог сигурно би проучил дали тази негова безчувственост е резултат на липсата на интерес към него от страна на родителите му от хайлайфа като малък, или на суровите наказания, на които е бил подлаган от някои от многото си детегледачки. Може би се дължеше на това, че не е успял да установи връзка с хората, които са полагали грижи за него, а може и просто да се е родил социопат. Самият той никога нямаше да разбере, защото никога не беше и помислял да се усъмни в нещо, което за него беше естествено като дишането. За Хорн да си безжалостен означаваше, че имаш преимущество.
Имейл на двайсет и седем инчовия екран на компютъра му показа, че помощникът му е пристигнал. Телефонните обаждания от рецепцията и почукванията на вратата му бяха неприемливи. Въпреки силното си желание да чуе какво има да каже помощникът му, Хорн го накара да виси десет мъчителни минути в богато обзаведената чакалня. За Хорн властта беше на първо място и той не пропускаше нито една възможност да напомни на всички, че той командва — факт, в който никой освен него не се съмняваше. Докосването на копчето на телефона показа на рецепционистката, че е готов да приеме посетителя, и тя бързо и съчувствено въведе Сол Агнон през дебелата дъбова врата на кабинета.
Ако външността на Хорн говореше за власт, сила и красота, тази на Агнон правеше точно обратното. Той беше слаб, с дребни черти, бледа кожа и създаваше впечатление за раздърпан. Костюмът му беше евтина конфекция и му прилягаше като такава. Обувките му бяха износени и неизлъскани. Ноктите му бяха меки от непрекъснатото им нервно гризене. Хорн го гледаше с отвращение, докато влизаше — унил и отчаян като човек, запътил се към собствената си екзекуция. Хорн открай време подозираше, че Сол е обратен, но не можеше да проумее как един гей може да демонстрира такава безнадеждна липса на стил. Сол Агнон обаче имаше две неща, които го правеха незаменим — коварен ум и непоклатима лоялност. Агнон боготвореше Хорн по начина, по който едно тормозено животно боготвори жестокия си господар, и беше готов на всичко, за да получи дори само намек за одобрение или удоволствие.