— Сол, не само че закъсняваш, но и ми идваш в отвратителен вид. Мислех си, че „Сиърс“ са излезли от бизнеса. Откъде намери този костюм? Не сядай, няма да отнеме много време. Какво ми носиш?
— Сър, съжалявам за закъснението, нямам извинения, просто…
— Прав си, няма извинения. Престани да ми губиш времето с разкаянията си.
— Сър, засадата мина според планираното. Видели сте съобщенията в медиите.
— Според планираното? Четох, че има оцелели. Това не беше планирано. Адмиралът се обади. Хартли е бясна. Иска нещата да се поправят, преди да са излезли от контрол.
— Сър, работя по въпроса и ще се справим. Винаги е имало вероятност от такава развръзка. Има обаче и друг проблем. — Агнон млъкна, за да събере кураж да продължи. — Някакъв доктор в Баграм е открил туморите и започнал да задава твърде много въпроси, но скоро ще излезе от картината. Ще използваме така нареченото „Синьо или Зелено“, тъй като са достатъчно често срещани, за да не събудят подозрения. Екипът ни на място намери афгански офицер с болно дете. Обещахме да осигурим медицински грижи за детето в Щатите, в замяна на което негов човек ще се погрижи за доктора. Сделката е сключена.
— Значи ще трябва и да лекуваме някакво болно хлапе от лайняна дупка от Третия свят ли?
— Не, сър, нямаме намерение да изпълним обещанието. — Сол погледна малкия си бележник. — Следваща точка. Както знаете, капитан трети ранг Рийс е оцелял по време на мисията, както и още един от хората му. Рийс лети насам и ще кацне в Коронадо по-късно сутринта. В момента Холдър пътува към апартамента на другия човек.
— Какъв е планът ти за капитан Рийс?
— Положението е променливо, сър. Другите събития могат да го накарат да застане нащрек и това може да ни създаде проблем. Не разполагаме с адекватен персонал в района, който да се справи с човек с неговите възможности без елемента на изненада.
— Сол, той е минал през изстисквачката на разследващите и е летял през половината свят. Ще бъде изтощен от пътуването. Единственото, което ще иска, е да прегърне децата си, да изчука жена си и да забрави за Афганистан.
— Дете, сър. Има една дъщеря.
— Както и да е. Намери някоя банда от Ел Ей или Мексико, която да се погрижи за него. Да го направят да изглежда като грабеж с убийство. Просто се погрижи да бъде направено. Имаме ченгета на заплата при нас, които могат да уредят нещата, само не бива да научават, че той е тюлен. Не искам да проявят сантиментален патриотизъм. А сега изчезвай. Имам по-важни неща за вършене.
8.
Коронадо, Калифорния
Гигантският С-5 „Галакси“ кацна във военновъздушна база „Норт Айланд“ и бавно маневрира към терминала от епохата на Втората световна война. Горе, в почти пустия отсек за пътници, Джеймс Рийс стана и се протегна в опит да се отърси от изтощението и умората от часовата разлика. Отдавна беше сменил униформата с джинси и тениска и единствените неща, които загатваха, че е военен, бяха раницата му с пустинен камуфлаж и кубинките, които носеше всеки ден в живота си. „Тези вече са почти кандидати за боклука“, помисли си той, докато чакаше сигнал, че може да слезе от самолета. Погледна надолу към дясната си обувка и се усмихна, когато видя украсата върху нея, поставена с „Маджик Маркър“ от тригодишната му дъщеря. Другата обувка, потъмняла от кръвта на умиращите му другари, бързо изтри усмивката му.
Беше взел един амбиен в опит да поспи по време на дългия път, но действието му беше отминало след три часа и той бе прекарал останалата част от пътуването в сюрреалистичното състояние на изтощение, мъка и предизвикана от медикамента мъгла. Преиграваше отново и отново събитията, довели до операцията, като се опитваше да намери отговор какво ги беше вкарало в засадата — някаква следа, която беше пропуснал, някаква улика, която би обяснила какво се е случило. Не откри отговори, а само заслепяващо главоболие като онези, които беше имал преди злополучната мисия. Прегледа снимките на дъщеря си на айфона и очите му се насълзиха от болката от многомесечното му отсъствие като баща. С нетърпение очакваше да се прибере у дома.
Слезе в огромния товарен отсек, заобиколи палетите и оборудването и мина покрай наземния екип, който вече се готвеше да разтовари контейнери и сандъци, които сякаш бяха достатъчни да заредят цял „Уолмарт“. Взе чувала с багажа си и оръжейния куфар и тръгна към рампата. Останалата част от екипировката му, заедно с тази на хората му, беше опакована и върната с Бузър с по-ранен полет, докато Рийс си беше прекарвал приятно с онези задници от ВМКСС. Той остави тежкия чувал и си сложи слънчевите очила, преди да слезе по рампата и да се озове под ослепителното слънце на Южна Калифорния. Независимо дали обичаш или мразиш това място, времето тук винаги беше чудесно.