— Сигурен съм, че си направил каквото си могъл, Рийс. Всички в общността чуха, че операцията била скапана. Какво са си мислили, че са я наредили? Кога за последно са ти налагали цел, вместо ти и хората ти сами да си я намерите?
— Точно това е шантавото, Бен! Знаеш, че никога не се прави така. Най-много да ти кажат кои цели не можеш да удряш, а не кои трябва. Сега ще ми изпържат задника заради шибаното им разузнаване и аз си го заслужавам, задето насадих момчетата си.
— Нищо такова не заслужаваш, Рийс. Ти си надежден тип и всички го знаят.
— Така ли? Надявам се да си го казал на всички жени и деца на момчетата ми на погребенията… Извинявай, не се опитвам да си го изкарам на теб. Както и да е, какво правиш на Западния бряг?
— Търся таланти. Работата е адски натоварена напоследък. Постоянно имаме нужда от нови хора. Готов ли си вече да дойдеш да работиш с мен?
— Определено ще ми се наложи да си потърся работа, но мисля, че цялата тази гадост ми дойде в повече. Когато ме изхвърлят от флота, ще отворя магазинче за сандвичи или нещо подобно.
— Ще трябва да пипаш майонеза — рече Бен и поклати глава. — Никога няма да ти се получи.
— Добре де, тогава ще се наложи да измисля нещо друго. — Всички от Военноморските специални части отлично знаеха, че Рийс не може да понася добавки като майонези и горчици.
Минаха покрай хотел „Дел Коронадо“, завиха надясно към Силвър Странд и продължиха покрай „Мигел Косина“, където се бяха хранили десетки пъти с жените си през годините. Добре де, с жената на Рийс и с всяка от трите бивши на Бен.
— Мислиш ли, че е прекалено рано за маргарита? — шеговито попита Бен.
— Никога не е прекалено рано за маргарита. Само не ме карай при Рик. Не мисля, че точно сега мога да си покажа физиономията там — каза Рийс: имаше предвид бара в центъра на Коронадо, в който често се отбиваха тюлени. Момчетата се прибираха от мисии и вдигаха чаши за падналите си другари в серия запои, които често се превръщаха в грозна гледка. „Рик“ беше място, където можеха да изпуснат малко пара, без това да сложи край на кариерата им, а и наоколо винаги се навъртаха момичета, готови да се превърнат в съпруги на тюлени за една нощ.
— А, да. „Рик“, домът на световноизвестния „Фрасбургер“. Не се ли запознах там със съпруга номер две?
— Ха! Май точно там — отвърна Рийс, припомняйки си едни по-щастливи времена.
— Всъщност сега чукам малката им барманка.
— Барманка или барман? На колко е? — ухилено попита Рийс.
— Майната ти. Мисля, че се казва Хедър. Пада си малко курвичка, но езикът ѝ е толкова палав, че…
— Добре, добре. Стига — прекъсна го Рийс и шеговито вдигна ръце, сякаш се предава. — Не искам да знам.
Минаха през портала на база „Амфибиъс“, след като показаха документите си, и продължиха покрай група изтощени новобранци, които тичаха по пътя, понесли надуваема лодка на главите си.
— Мамка му, това трябва да е Адската седмица. Горките нещастници — каза Рийс почти на себе си.
Бен видя бялата „Тойота Ланд Крузър“ FJ62, модел 1988, на паркинга на отряда и спря на празното място до нея. Не си казаха нищо, докато прехвърляха багажа на Рийс в колата му. Когато приключиха, двамата приятели се погледнаха и Бен Едуардс му протегна ръка.
— Обади ми се, ако скапаната таратайка не запали.
— Благодаря за возенето, човече.
Рийс трябваше да се яви в отряда, преди да продължи към дома, за да изненада жена си и дъщеря си. Прекоси паркинга и продължи по тротоара към постройката, която приличаше повече на малка офис сграда, отколкото на леговище на морски командоси. Запита се как ли ще го погледнат момчетата, пое си дълбоко дъх и отвори вратата на мястото, което винаги беше било убежище за него. Едва прекрачи прага, когато сержант от един от другите взводове изтича покрай него с паникьосана физиономия. Рийс моментално разбра, че нещо не е наред.
— Какво става, сержант?
Мъжът — беше на четирийсет и няколко — се обърна с лице към него и продължи да тича в тръс заднешком.
— При къщата на Бузър има ченгета, най-добре си завлечи задника там — каза той, обърна се и изхвърча от сградата.
Рийс спринтира след него и взе за секунди разстоянието до колата си.
9.
Сан Диего, Калифорния
Бузър беше ерген и живееше в безличен жилищен комплекс недалеч от Междущатска магистрала 5 до КУСД. Подобни места могат да се открият във всяко предградие в страната — с тази разлика, че тук наемът беше сигурно двойно или тройно по-висок, отколкото във вътрешността на Щатите. Еднакви групи сгради и паркинги, където млади професионалисти и студенти живеят едни до други в пълна анонимност, разделени от метални решетки и евтини преградни стени. Толкова късно сутринта трафикът беше малък и Рийс караше като обладан от бесове. Бузър определено беше от хората, които могат да се грижат за себе си, но Рийс имаше гадното чувство, че е станала голяма беля.