За разлика от манипулативното разпитване от страна на следователите от ВМКСС в Баграм въпросите на местните детективи не звучаха обвинително. Физическите доказателства ясно показваха, че това не е било дело на ревнив съпруг или на човек, който е решил да се отърве от отговорностите, с които го е натоварил животът. Автоматичната стрелба, за която подали сигнал съседите, ясно посочваше времето на нахлуването и убийствата, а и алибито на Рийс в „Балбоа“ беше желязно. Следователите бяха разговаряли с командира му, преди да го разпитат, и вече знаеха как е прекарал деня.
Рийс седеше безчувствен, докато детективите му описваха ужасяващото престъпление, потресло спокойния му квартал. Трима или четирима мъже, несъмнено въоръжени с АКМ, ако се съдело по пръснатите навсякъде стоманени 7,62x39 мм гилзи, открили огън по дома, докато тичали към предната врата. Нахълтали вътре и продължили да стрелят, без да пропускат нито една стая. Жена му била открита паднала по очи в килера на спалнята. Опитвала се да защити малката Люси с тялото си, докато поемала последния си дъх. Изглежда, че успяла да рани поне един от нападателите с пистолета, който успяла да вземе от малкия сейф до леглото. В килера имало 9 мм гилза и кървава диря, водеща извън къщата. Ако се съдело по раните, Лорън била улучена в дланите и ръцете, докато се защитавала, преди да се опита да защити дъщеря си, и била убита от автоматична стрелба, отнела живота и на двете. Цял пълнител с трийсет патрона бил изпразнен в Лорън от упор. Смъртта ѝ била почти моментална от множеството поражения на жизненоважни органи.
При пристигането на линейката Люси още показвала признаци на живот, но изтерзаното ѝ тяло не било в състояние да се бори още много и тя си отишла по пътя към болницата. Парамедиците се борели като лъвове да я спасят, но травмите били прекалено тежки. По телата нямало следи от сексуално посегателство, както и данни за кражба, може би заради храбрата съпротива от страна на Лорън, довела до раняването на един от стрелците.
Съседи видели нападателите да бягат от местопрестъплението с черен кадилак седан. Работната хипотеза на детективите беше, че стрелбата е дело на гангстери от Барио Логан на отсрещната страна на залива. Те били заподозрени в „бройкане“ и грабежи в иначе спокойния Коронадо и очевидно били вдигнали мизата с подобно брутално деяние.
Рийс слушаше разказа им, като много добре си даваше сметка, че не става дума за акт на насилие от някакви гангстери, но и че не е дело на опитни професионалисти. Имало още нещо, почти колебливо му казаха детективите. Лорън била бременна. Ако се съдело по развитието на плода, малкото момченце било заченато непосредствено преди заминаването на Рийс в Афганистан.
Лорън бе запазила бременността си в тайна, за да бъде изненада, която да направи окончателното му завръщане още по-паметно. До този момент Рийс си мислеше, че болката не може да бъде по-голяма, но тази новина го потопи още по-дълбоко в морето на отчаянието.
Докато Рийс беше при следователите, криминалистите продължаваха да обработват уликите в дома му. Филип Дъбин беше мечтал да бъде детектив, откакто се помнеше. Той произлизаше от дълга линия ченгета от Бостън и за голямо огорчение на майка си така и не отстъпи от нея. Майка му за момент беше изпитала искрица надежда, когато той постъпи във флота — беше си помислила, че ще използва правата си по силата на Закона за приспособяване на военнослужещи, за да стане лекар или юрист. Вместо това Фил се записа в колежа „Джон Джей“ по наказателно правосъдие в Ню Йорк и завърши като първенец на випуска. Майка му, която беше силно разстроена, че е избрал да продължи семейната традиция, изпадна в истински ужас, когато Фил реше да се установи в другия край на страната — в Сан Диего, където беше прекарал повечето от времето си във флота. Беше хванал края на първата война в Залива и бе прекарал повечето от онова време в недрата на миночистач, което никак не го окуражи да продължи кариерата си във флота. Беше разквартируван на Западния бряг и се влюби в хубавото време, плажовете и разпуснатата атмосфера, които така силно се отличаваха от детството му по улиците на Бостън. Срещна жена си, докато тя работеше в Окръжната прокуратура; сега тя беше домакиня. След двайсет години в Полицейското управление на Сан Диего се беше издигнал до лейтенант в отдел Убийства. Щастливо женен и баща на три деца, Фил не можеше да си представи по-идеален живот. Имаше работа, която обичаше, и семейство, което обожаваше.
На детектив Дъбин му беше трудно да отдели ченгето в себе си от съпруга и бащата, докато бавно вървеше през предния двор на Рийс. На няколко пъти беше идвал по работа в прекрасното курортно градче Коронадо, веднъж за разследване на брутално убийство и самоубийство и втори път за съмнително убийство чрез обесване. Коронадо разполагаше с детективи, които да поемат подобни разследвания, но когато имаше връзка с града от отсрещната страна на залива, те се обръщаха за помощ към СДПУ.