На бюрото Рийс видя поставен на специална стойка боен нож Ка-Бар, който очевидно никога не беше влизал в употреба — подарък за някаква щабна заслуга. Говореше се, че адмиралът обичал да заплашва с него хората от екипа си, които не носели тризъбците на тюлените.
„Да не би бюрото да е на подиум? Сериозно?“ Да, наистина беше. Вярно, почти не се забелязваше, но го имаше. Рийс си спомни, че навремето беше чел, че Дж. Едгар Хувър поръчал бюрото в кабинета му да бъде поставено на подиум, за да може да гледа посетителите отгоре. Всичко опираше до власт.
— Сър. — Рийс кимна на адмирала.
Адмиралът продължи да пише нещо, без да поглежда към госта си. Рийс погледна от адмирала към капитан Хауард и обратно, след което се загледа през прозореца. Не му беше предложено да седне.
— Какво, по дяволите, стана в Афганистан, капитане? — изтърси накрая дребният мъж.
— Ъ-ъ, сър? — отвърна Рийс.
— Знаеш — каза адмиралът и най-сетне вдигна глава. — Говоря за епичното ти прецакване.
Рийс погледна юрисконсулта, чиято физиономия оставаше безизразна.
— Сър, поемам пълната отго…
— Естествено, че ще поемеш пълната отговорност. Това е огромно петно върху нашата общност. Хората ти са мъртви, а ти опетни дълго градената репутация на тази марка!
„Марка? Какви ги говори този, мамка му?“
— Сър, единственият виновен за случилото се съм аз. Аз бях командирът на място. Отговорността е моя.
— Вече установихме това, капитане. Не сме установили защо.
„Защо?“
Целта на тази среща определено не беше изказване на съболезнования за жената и дъщерята на Рийс.
„Какво означава всичко това?“
„Защо? Адски добър въпрос. Защо?“ Изведнъж му просветна. Адмиралът искаше да го изпита и да види дали ще се разприказва и ще каже, че мисията и тактиката са били наложени отгоре. Тогава не беше ясно откъде точно „отгоре“. Сега Рийс знаеше.
Погледът му не се откъсна от адмирала, но се промени от сериозен на леден за по-малко от секунда. Стори му се, че адмиралът трепна и видимо се сви в стола си.
— Сър, мисията беше наредена отгоре — бавно каза Рийс с напълно безизразен тон.
— Няма такова нещо, капитан Рийс. Не се опитвай да изклинчиш от отговорност. Ти си бил командирът и си се провалил. Предал си хората си и страната ни. — Адмиралът се изправи; вече беше загрял. — От ВМКСС скоро ще приключат разследването. Ще установят, че си проявил небрежност, и аз възнамерявам да те видя изправен пред военния съд. Междувременно нареждам на капитан Хауард да отнеме правото ти на достъп и да започне процедурите за отнемане на тризъбеца ти.
Рийс стоеше с каменна физиономия, сякаш гледаше направо през разпенилия се адмирал.
— Списъкът с обвинения срещу теб е дълъг, капитане, и ще се погрижа след като ти се въздаде заслуженото, да не ти остане нищичко! — По челото и над горната устна на адмирала изби пот, а от устата му пръсна слюнка, когато той почти изкрещя: — И докато сме на тази тема… — Адмиралът застана отстрани на бюрото си, почти изравнен с Рийс благодарение на подиума. — Не си могъл да защитиш хората си, не си могъл да защитиш семейството си и е крайно време да платиш цената не само за провалите си, но и за петното, което баща ти остави върху отрядите.
Ударът свари адмирала неподготвен и носът му изригна във фонтан от кръв, когато кост и хрущял бяха смазани от левия юмрук на Рийс. Преди адмиралът да успее да реагира, Рийс приклекна, извъртя се и нанесе дясно кроше по вече счупения нос с такава убийствена сила, че Хауард си помисли, че адмиралът може да е мъртъв, въпреки че е все още на крака.