Хауард никога през живота си не беше виждал подобно внезапно преобразяване като това. Гледаше с ужас, долепен до стената, и се молеше тя да го обгърне и да го защити от човека, който изглеждаше като самото въплъщение на чистата ярост.
Рийс направи крачка към юрисконсулта и спря.
„Остави го, Рийс.“
„Сигурно така се чувстват враговете, когато тези типове дойдат за тях“ — помисли си Хауард.
Очите на Рийс не оставяха съмнение, че би го убил без никакви угризения и би го оставил да лежи мъртъв на пода. Бяха студени и от вида им в главата на юрисконсулта се въртеше една-единствена дума — смърт. Макар че беше топло и Хауард се потеше обилно, тялото му неволно потрепери.
— Добави това към списъка — изсъска Рийс, излезе и затвори спокойно вратата.
Сащисаният Хауард се свлече на пода, благодарен, че е избегнал гнева на Рийс, и неспособен да откъсне очи от неподвижното тяло на адмирала.
В колата Рийс си пое дълбоко дъх. Трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да изглежда колкото се може по-естествено, докато слезе бързо по стълбите, върна баджа си на посетител и пресече паркинга до колата. „И сега какво?“ Нищо от случващото се нямаше смисъл. Да не говорим за туморите. „Наистина ли не са знаели?“
Рийс беше наясно, че адмиралът е злобен политик, чиято единствена грижа е да се изкачи на следващото стъпало по стълбицата. Статиите в „Уошингтън Поуст“ бяха свидетелство за отмъстителността му и истинския му характер. Въпросът беше как човек с такъв долен манталитет ще реагира на факта, че е бил проснат в безсъзнание в собствения си кабинет? Дали щеше да използва положението си и да изсипе куп обвинения върху подчинения си, или ще бъде толкова засрамен от подобно посегателство срещу авторитета му, че ще си замълчи и ще се опита да си отмъсти косвено? Рийс предполагаше, че вторият вариант е по-вероятен, но искаше да е готов и за първия. Така или иначе, правото му на достъп щеше да му бъде отнето веднага щом Хауард се окопитеше и успееше да се добере до телефон, което означаваше, че вече няма да има достъп до никой обект на Военноморските специални части. Погледна си часовника. На адмирала и вярното му куче щеше да им трябва известно време, за да дойдат на себе си и да измислят някакъв план за действие. Поне така се надяваше.
Превключи на скорост и потегли към Седми отряд.
18.
Адмирал Пилснър се наведе напред и опря лакти върху бюрото, подпрял глава с едната си ръка и притиснал пакет с лед към дясната страна на лицето си с другата. С памук в ноздрите и кървави петна по безупречната доскоро униформа, той затвори очи и се опита да се съсредоточи. Събитията от последния час го бяха оставили потресен и унизен. „Добре поне че Хауард беше единственият свидетел“ — помисли си той.
Ленард Хауард, който седеше в удобния фотьойл пред бюрото на адмирала, изобщо не се чувстваше удобно. Непрекъснато шаваше и се мъчеше да гледа навсякъде, но не и към насинения си шеф. Единственото му облекчение беше, че Рийс не беше посегнал физически и на него.
Въпреки че здравият разум му нашепваше обратното, той наруши мълчанието.
— Сър, с Рийс е свършено. Посегателство срещу висш офицер е извън всякакви граници, дори в тази общност. До края на деня ще бъде закопчан и го чака военен съд. Ще го прокараме под кила, сър! Няма да му се размине! Ще го разжалваме, ще му отнемем всякакъв достъп, ще вземем прескъпия му тризъбец и ще го изправим пред съда в рамките на една-две седмици. Ще прекара следващите десет години в Левънуърт да троши камъни.
Ако говоренето не предизвикваше такава болка, Пилснър вече щеше да е прекъснал правния си съветник. Знаеше, че носът му е счупен, и беше благодарен, че челюстта му е избегнала същата участ. И двете му очи бяха подути и скоро около тях щяха да се появят бушони. Беше заръчал на Хауард да каже на адютанта му да отложи всичките му срещи до края на седмицата. Трябваше да измисли някакво убедително извинение за счупения нос и насиненото лице, което да му помогне да запази донякъде достойнството си.
— Капитан Хауард — започна Пилснър с носов тон, който не съответстваше на положението му, — няма да правим подобни неща.
— Но, сър, той ви нападна в собствения ви кабинет пред свидетел! Трябва незабавно да му бъдат повдигнати обвинения!
— Ленард, казах не! Даваш ли си сметка какво ще стане с репутацията ми, ако се разчуе, че съм бил пребит от някакъв си О-4? — попита адмиралът, имаше предвид класа на заплащане на Рийс.