Майк имаше и план. Беше си намислил една сума и възнамеряваше, когато я постигне, да се оттегли. Тогава щеше да прекарва повече време със семейството си и да пътува според техния график, а не според графика на някой друг. Колкото и странно да изглеждаше, той не изпитваше нужда да продължава да трупа богатство и престиж, както правеха почти всички от неговия кръг „приятели“. Смяташе да излезе от играта веднага щом достигне сумата.
Преди две години свързването на играчите в бизнес плана, очертан от Стив Хорн, изглеждаше безобидно, дори похвално начинание. Майк трябваше да изгради екип, който щеше да закупи, тества клинично и пусне на пазара лекарство, способно да блокира ефектите на посттравматичния стрес преди още да са се проявили. Бета блокер на неврални пътища, който ще революционизира лечението на бъдещи ветерани и ще предотврати пораженията, причинени от психологическите удари на войната — психическа предхабилитация за воини. През годините Майк беше работил по достатъчно кампании за набиране на средства за ветерани и военни и беше виждал и чувал историите на хора, чийто живот е бил напълно променен от онова, което са извършили по време на битка, и за него това беше начин да допринесе за подобряването на състоянието им не само с финанси, но и с нещо по-съществено. Участието му в „Проекта“ не беше изцяло алтруистично. Успехът на това начинание щеше да му осигури сума, далеч надвишаваща набелязаната и да му позволи да се измъкне от условностите на сегашния си начин на живот.
Набирането на средства и подкрепянето на тези фондации беше начин за Майк да изкупи вината, която чувстваше заради това, че самият той не беше влязъл в армията. Ако трябваше да е честен, причината беше, че се срамуваше. Монахините от католическото училище определено си бяха свършили работата. Майк беше напуснал мястото си в екипа на един конгресмен и работеше във финансовия сектор в Манхатън, когато през онази чудесна септемврийска сутрин първият самолет се заби в Световния търговски център. Вместо да се втурне да помага, Майк беше побягнал в обратната посока. Когато след 11 септември другите тръгнаха към наборните центрове, Майк намери убежище в бизнес училището „Маршал“ към Университета на Южна Калифорния. Именно там откри, че истинският му талант не е в анализите или ръководството на бизнес, а в изкуството на контактите и тяхното изграждане и поддържане, докато не започнат да носят приходи.
Един от най-близките му ментори беше бивш калифорнийски конгресмен, който се беше провалил в кандидатурата си за президент преди десет години, когато медиите надушиха за една от многото му афери. Тогава Тедеско си беше помислил, че най-добрият му кон е паднал, но изглеждаше така, сякаш той ще получи втори шанс — жената на конгресмена беше министър на отбраната и обещаващ кандидат-президент на демократите на следващите избори.
Това, че беше довереник на една от най-влиятелните двойки във Вашингтон, само подобри позициите му във финансовите и политическите кръгове. Майк беше мостът между големите пари и голямата власт.
За съжаление резултатът от този конкретен проект за изграждане на мостове се оказа ужасен и действията на партньорите му го смразиха до дъното на душата му. Онова, което беше започнало като нещо, способно да спаси живота на много хора и да помогне на Майк да достигне набелязаната сума, се превърна в истински кошмар. Майк имаше чувството, сякаш лично е наредил избиването на екипа тюлени, макар че разбра за връзката на Проекта с широко отразяваната от медиите засада в Афганистан едва след като адмирал Пилснър и неговият юрист го разкриха пред него вчера, несъмнено по съвет на Стив Хорн. Може би Стив беше разбрал, че Майк е слабата брънка и трябва да бъде държан изкъсо. Психологически запознаването на Майк с положението от страна на адмирала на тюлените, с когото бе участвал в множество благотворителни събития, организирани от фондацията на Военноморските специални операции, имаше повече тежест, отколкото ако беше научил от самия Стив. Посланието беше ясно — щом едни тюлени са готови да убият други, за да запазят проекта жив, явно това се прави за по-голямото добро.