На бойното поле сетивата са претоварени, особено когато ти си командирът. Шумът е оглушителен от стрелбата на твоите хора и на противника, свръхналягането от гърмежите и експлозиите разтърсва тялото ти до мозъка на костите. Хората викат не от страх или паника, а за да могат да поддържат връзка помежду си в този хаос. Над главата ти профучават трасиращи куршуми и ракети, а експлозиите обвиват света около теб в облак от прах. Радиотрафикът в ушите ти също допринася за бурята и изисква съзнателен отговор, което означава, че действията ти в момента трябва да са подсъзнателни. Идентифициране на цели, стреляне, смяна на пълнители — всичко трябва да се случва автоматично и плавно, подобно на шофирането, превключването на скорости и натискането на педала, докато говориш по мобилния си телефон. Като лидер трябва да се издигнеш още по-високо над бурята и да гледаш отвъд собственото си оцеляване. Трябва да насочваш огъня и движението на частта си и да устояваш на инстинктивното желание да станеш поредната пушка в битката. Всичко се превръща в една размазана картина от постоянно вземане на решения.
Това тук беше противоположното на хаоса. Сетивата на Рийс не регистрираха нищо неестествено, само лекото шумолене на трепетликите на ветреца и успокояващата мелодия на дивата природа, готвеща се за поредния ден и прекрасния планински изгрев. Нямаше радио, нямаш с кого да комуникираш — само отделното бръмчене на кола или пикап по асфалтовото шосе. Разстоянието до пътя беше точно 570 метра, което означаваше, че куршумът ще се снижи с два метра и двайсет сантиметра по пътя си към целта. Мерникът на пушката беше фиксиран за 90 метра, така че трябваше да компенсира разликата. Нагласи мерника с 14 деления или 1,4 MIL. Така можеше да постави центъра на кръста точно върху мишената. Използвай всяко преимущество, с което разполагаш. В този ранен час вятърът беше слаб, което беше добре. Стрелбата при вятър в планина винаги е трудно начинание, дори за професионалист. Анемометърът„Кестрел“ показваше, че вятърът духа със скорост 3,2 км/ч отляво, което изискваше корекция с 15 см. Тъй като вятърът можеше да се промени във всеки момент, той използва деленията на мерника, за да нагласи прицела си с 0-3 MIL.
Чу шума на гумите преди сините халогенни светлини да блеснат над шосето, докато джипът се изкачваше към билото. Сребристият мерцедес със сигурност беше на Бойкин — слава богу, не караше F-150. Колата се движеше право към него, което означаваше, че няма нужда от допълнителни корекции. Рийс нямаше много време да се радва на успешното си планиране. Следеше целта, докато тя се спускаше надолу, както беше правил с другите две коли, минали по-рано сутринта. Пое дълбоко дъх, задържа за момент и издиша, за да намери естествената респираторна пауза, когато дробовете му остават без въздух, което го стабилизира и фокусира върху задачата. Движението на мерника се превърна в съвсем леко трептене. Дори при солидна опора прицелът никога не е толкова сигурен, колкото по филмите. Мерцедесът стигна до равния участък и сякаш спря за секунда, когато Рийс изгуби перспективата заради движението право напред. Не можеше да види шофьора, не и от това разстояние и със сигурност не и при тази светлина. Прицели се малко надясно от центъра на предното стъкло и бавно обра мекия спусък.
Ушите му чуха изстрела, но мозъкът му почти не регистрира звука. Единственото му усещане от ритането беше от картината, която внезапно се размаза, когато пушката подскочи нагоре. Въпреки че беше убил безброй хора в най-различни дупки по света, тялото му отново премина в режим „бий се или бягай“, когато адреналинът се изстреля във вените му подобно на доза хероин. Беше убивал много хора с благословията на страната си, но този път натискането на спусъка означаваше нарушаване на най-свещеното правило на обществото — току-що беше извършил убийство.
Тежкият куршум беше „Барнс Трипъл Шок“, със сърцевина от плътна мед и кух връх, който разцъфваше като убийствен цвят при сблъсък с целта. Беше изработен така, че да прониква дълбоко в едри животни, и бе толкова ефективен, че бойците от специалните части го предпочитаха в Глобалната война срещу тероризма. Когато удари почти вертикално предното стъкло на мерцедеса, кухият връх се пръсна, оставяйки меден цилиндър с диаметър 7,62 мм, който продължаваше да се движи със скорост по-висока от тази на куршумите, излизащи от цевта на повечето оръжия. Улучи Бойкин в носа и леко се наклони надолу, превръщайки в желе хрущял, мозък и кост. Прекъсна първите прешлени и излезе от тила му в почти същата форма, в която беше влязъл, преди да пробие кожената облегалка за главата и да спре на задната седалка.