До обедната почивка оставаше известно време и Рийс беше единственият клиент в заведението. Поръча си сандвич без майонеза и чаша вода с лед, плати в брой и седна на масата до стъклената врата в опит да хване уайфай сигнал от някой съседен магазин. След срещата си с Кати се беше отбил през дома си, за да вземе един стар айфон. Беше го купил на старо в Корея по време на тренировъчна мисия преди няколко години. Включи го и откри слаб сигнал от салона за маникюр, който се намираше през две врати. Стартира VPN-а и извади визитката от джоба си.
Х. ДЖОШУА ХОЛДЪР
СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ
ВОЕННА СЛУЖБА ЗА КРИМИНАЛНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
На визитката имаше адрес и телефонен номер в Мишън Виехо, Калифорния, както и имейл адрес. На обратната страна имаше и добавен с химикалка номер на мобилен телефон, за който Рийс прецени, че е на Холдър.
ВСКР? Рийс беше чувал за тези типове само във връзка с кражби и злоупотреби и не можеше да проумее защо са замесени в това разследване. „И защо му е било да оставя визитката си? Може би защото е бил сигурен, че ще бъда убит при нахлуването в дома ми.“ Рийс въведе името в търсачката и в резултат получи куп страници във Фейсбук, никоя от които не беше на агент от ВСКР в Южна Калифорния. Продължи да прелиства списъка, докато не попадна на страница в Linkedln на „Джош Холдър — Министерство на отбраната“. Бинго. Направи скрийншот на страницата, отвори Signal и въведе паролата си.
Извади салфетката от джоба на ризата си и написа в полето за търсене поредицата символи, които беше дал на Кати. Акаунтът ѝ беше онлайн, така че я добави като „приятел“ и ѝ прати съобщение.
приятелят ти от кафене грийн бийнс е, този тип е замесен по някакъв начин — написа той, имайки предвид мястото на първата им среща в Баграм, след което прикачи скрийншота на страницата на Джош Холдър.
Когато пристигна сандвичът му, изтри историята на търсачката, изключи телефона и го прибра в джоба си. След десет минути излезе от паркинга и потегли към Коронадо.
22.
Ресторант „Ботълфиш“
Брентуд, Калифорния
Технически „Ботълфиш“ отваряше в 11:30, но едно обаждане от секретарката на Хорн до собственика гарантира, че управителят ще отвори вратите навреме за срещата в 9:00. Хорн беше мажоритарен инвеститор в новия бизнес и искаше да проведе срещата извън офисите си в Капстоун. Мястото в Брентуд беше открито, чисто и привлекателно, в ярък контраст с темите, които щяха да се обсъждат.
Пристигащите биваха отвеждани до сепаре, където ги очакваше кана кафе. Недалеч зад стъклена стена бяха наредени редици бутилки, от чийто вид на Сол Агнон му се прииска да беше обърнал няколко чашки преди да дойде тук. Джош Холдър го караше да се чувства изключително неудобно. Не защото беше особено едър или шумен — онова, което изнервяше Сол, беше пълната му липса на емоции. Холдър беше помогнал за планирането на цялата операция от името на Хартли заедно с Маркъс Бойкин, който представляваше интересите на Капстоун. И двамата като че ли изобщо не ценяха човешкия живот, но между тях имаше една ключова разлика. Холдър нямаше проблем да извърши убийство лично.
Майк Тедеско и Сол Агнон седяха неловко от едната страна на сепарето от уважение към третия участник в срещата. Холдър пристигна последен. Бялата му риза и тъмносивото му сако бяха небрежно разкопчани и изглеждаше твърде изтънчен за държавен служител. След като всички се събраха, управителят се оттегли в малкия си офис, за да им гарантира пълна уединеност. Холдър кимна презрително на двамата, докато се настаняваше на мястото си срещу тях. Никой не каза нито дума, докато той изпълни дългата процедура по наливането на кафето и бавното разбъркване на сметаната и изкуствения подсладител. Отпи и накрая погледна през масата към Агнон и Тедеско.
— Е, за какво става дума?
— Ъ-ъ… Господин Хорн искаше да говори лично с теб за Джеймс Рийс.
— Какво за него? Вашите хора оплескаха засадата, в която трябваше да умре, а после тъпите гангстери, които наехте да разчистят къщата му, дори не са го изчакали да се прибере у дома. И сега искате да оправя кашата, така ли?