Изпратиха го с две рецепти, които той изпълни на връщане към Коронадо. Беше му странно, че шофира малко след като са му пробили дупка в черепа, но пък нямаше на кого да се обади да го закара. Глътна хапчетата според указанията и си легна, като прекара остатъка от следобеда и вечерта в дрямка и планиране на следващия си ход.
25.
Военноморска амфибийна база
Коронадо, Калифорния
Адмирал Пилснър стоеше в предния двор на своята издържана от данъкоплатците къща във военноморската амфибийна база Коронадо, гледаща към залива на Сан Диего. Крайбрежната къща беше огромна дори според стандартите на висшите офицери и блокираше изгледа към залива на домовете на капитаните и един-двама по-нисши офицери, изкарали късмета да си намерят жилище тук.
Къщите в базите често се използваха от онези офицери, които си мислеха, че да живеят в близост до шефовете си може да им помогне в издигането. Това създаваше среда, изпълнена със завист и ревност за жените им, някои от които използваха чиновете на съпрузите си с отровно незачитане на основните правила за почтеност и без никакви официални правила. Малцина от съпрузите бяха подготвени за подобно нещо. Никой не наблягаше повече на ранга на съпруга си от г-жа Адмирал Пилснър. Тя командваше „клуба на съпругите“ по същия начин, по който съпругът ѝ ръководеше военното командване, което я правеше още по-непопулярна сред жените на тюлените, отколкото беше половинката ѝ сред мъжете.
Двамата се бяха срещнали при първото назначение на адмирал Пилснър на Филипините. У дома той никога не беше имал особен късмет с жените. Статутът му като офицер от тюлените му осигуряваше много първи срещи, но поради раздутото му самомнение гарантираше, че нещата рядко продължаваха нататък. Когато срещна една приятна местна филипинка, която му осигури най-върховното изживяване в живота му, младши лейтенант Пилснър реши, че тя е „избраната“. От своя страна бъдещата г-жа Пилснър гледаше на американския офицер като на купон за храна за семейството ѝ и стабилни приходи в бедна страна с малко възможности и нямаше намерение да пусне улова си. Само няколко месеца по-късно Лариса Катакутан стана Лариса Пилснър и по-късно получи американско гражданство.
Асимилацията не беше проблем за новата невяста. Тя започна да се разпорежда с банковата сметка на съпруга си и стана майстор в използването на кредитните му карти. Макар и подложен на сериозен финансов натиск, адмиралът се чувстваше длъжен да ѝ осигурява постоянен поток нови черни мерцедеси — любимата ѝ марка. Г-жа Пилснър обожаваше да паркира на паркинга за висши офицери при супермаркета на базата и да се перчи с бижутата си и с положението си пред служителите, които бяха предимно филипинци. Двамата нямаха деца — не защото не можеха, а защото бяха прекалено самовлюбени, за да имат онова, което е необходимо, за да бъдеш родител.
Днес дори адмиралът имаше нужда от почивка от постоянното ѝ говорене, досаждане и клюкарстване. Докато тя си говореше по Скайп с някаква роднина от Филипините, адмирал Пилснър се измъкна и излезе на предния двор, за да се обади по мобилен телефон, в чийто указател имаше само едно име.
При първото позвъняване се включи гласова поща, за която адмирал Пилснър знаеше, че е държана нарочно винаги пълна. При второто се обади асистентката.
— „Капстоун Капитал“. Офисът на Стив Хорн. Говори Келси.
— Джералд Пилснър, търся Стив Хорн.
— Момент, моля. Да видя дали е свободен.
Две минути по-късно Хорн вдигна телефона.
— Джералд, как е носът ти?
„Откъде е научил, по дяволите?“
— Добре, Стив. Беше част от плана ми за събиране на допълнителни доказателства, че капитан Рийс е нестабилен и способен на всичко — излъга той.
— Браво, адмирале. Оценяваме саможертвата ти. Тедеско как прие новините в кабинета ви?
— Не особено добре. Мисля, че работата го тормози. От самото начало знаехме, че той ще е слабото звено. Страхотен е за набиране на средства, но коленете му се разтреперват, когато нещата загрубеят.
— Трябваше ни за връзката с Хартли. Дръж го спокоен, докато всичко свърши. Какви са новините за твоя човек Рийс?
— Линията не е сигурна, Хорн.
— Да не би да се тревожиш, че следят разговорите ти? Та ти си кралят на тюлените, за бога!
— Следят разговорите на всички, Хорн. На всички.