— Добре, тогава само ще кажа, че е задействан план, адмирале. Проблемът ни ще бъде решен в рамките на седмица. Приятелят ни от Вирджиния, който се премести тук, в момента работи по въпроса. Иска ми се да можех да ти кажа повече, но знаеш — „всеки трябва да знае толкова, колкото му е необходимо“ и тъй нататък. И не се безпокой, драмата с жена му и дъщеря му се вписват идеално в плана. Всички мерки са взети и можем да приключим новата серия изпитания. Лекарството е оправено, Джералд. Действа и ще ни донесе много пари. Може би най-сетне ще бъдеш в състояние да издържаш жена си.
Връзката прекъсна преди адмиралът да успее да отговори.
26.
Сан Диего, Калифорния
Това, че знаеше къде работи Холдър, беше огромно предимство. В някакъв момент щеше да мине през офиса му и щеше да му е лесно да го проследи от него. Трудната част беше да остане незабелязан — старата тойота на Рийс трудно можеше да се нарече „безлична“. Имаше огромна субкултура на любителите на „Ланд Крузър“, изградена около характерните автомобили, и много по-често, отколкото можеше да се очаква, той бе спиран на паркинги от възхитени почитатели, които искаха да говорят по темата — нещо, което дразнеше безкрайно Лорън. Трябваше му друга кола.
Макар че старият „Джип Гранд Чероки“ на Лорън беше на алеята на мястото, където го беше паркирала, той не можеше да събере сили да го използва. Тя беше обичала старата кола и макар че Рийс често ѝ беше предлагал да я смени с нещо по-ново, Лорън категорично отказваше. Джипът ѝ работел чудесно. Щели да го сменят, когато в картината се появят повече деца — така му беше казала тя и Рийс беше достатъчно предвидлив да не я изненада с някакъв миниван. Лорън нямаше да бъде мама с миниван, това беше сигурно, независимо колко практични можеха да бъдат тези неща.
Оставянето на колата паркирана пред дома някак създаваше илюзията, че Лорън е все още тук и всеки момент може да се появи със спортна торба през рамо, повела Люси към джипа за забавачката, докато и двете се смеят като заговорници, споделящи шега, известна само на тях. Колата ѝ щеше да си остане там, където беше.
Рийс знаеше, че най-вероятно е мишена за онези, които стояха зад тази конспирация, и че трябва да се скрие някъде, но просто не можеше да събере сили да се махне. Къщата го държеше свързан с Лорън и Люси — нещо, което за него беше по-важно от смъртната опасност. Пък и, от негова гледна точка, той вече можеше да е мъртъв.
Прекара уикенда в оправяне на къщата, планиране на следващата фаза на операцията и трениране, за да държи мислите си под контрол. Прегледа купчината съболезнователни картички и писма и направи всичко по силите си да отговори на всички есемеси и имейли от приятели от целия свят, които бяха чули за Лорън и Люси.
Късно вечерта в неделя излезе за дълъг крос. Искаше да се увери, че след биопсията всичко в черепа му е там, където му е мястото, и му трябваше нещо, от което да започне. Тичането винаги му беше помагало да прочисти главата си и го държеше фокусиран. След бързо загряване той тръгна с енергично темпо, мина покрай голф игрището и основната част на обществения плаж и се насочи на юг. Мина покрай „Шорс Кондоминиъмс“, седемнайсететажни жилищни блокове, представители на най-лошата архитектура от 70-те, които се бяха превърнали в характерна черта на силуета на крайбрежието и бележеха южния край на частните имоти на Коронадо. Спря, за да покаже военната си карта на отегчен часови, поставен при импровизирана барака на плажа, и продължи кроса си покрай командването, казармите за новобранци и сградите на отрядите, като накрая спринтира през храстите към тренировъчната полоса с препятствия на тюлените.
Обичаше да минава полосата, тъй като тя винаги беше добър тест дали е във върхова форма. Новобранците се нареждаха за полосата според предишните им постижения, така че да няма забавяния. Рийс никога не се беше показвал като най-бързия от своето отделение, но пък винаги попадаше сред първите трима. В група гладни алфа-мъжкари това си беше постижение от световна класа. След началното обучение Рийс и другарите му минаваха полосата с бронежилетки, за да са сигурни, че могат да се движат ефективно със снаряжението, което щяха да носят на бойното поле. Тренировките бяха добро изпитание за физическа сила, енергичност, издръжливост и ловкост, като в същото време сближаваха бойците и ги правеха един екип. Тази вечер полосата беше само негова и той я атакува с всичко, с което разполагаше — успоредки, гуми, ниска стена, висока стена с въжета, мрежа, греди за равновесие, прехвърляне през въжета, мръсното име, тъкача, моста Бърма, пързалката, въжената люлка, маймунските пръчки, наклонената стена, стената на паяците, окопите и финалния спринт. За щастие всичко в главата му като че ли си беше на мястото. Макар и задъхан, Рийс се чувстваше добре. Чувстваше се готов.