Продължи в тръс обратно към Отряда и огледа паркинга, докато не го видя. „Нисан Сентра“ на Дони Мичъл, чиято оригинална зелена боя беше избеляла до сиво, още беше на паркинга на Седми отряд, където беше оставен преди заминаването за Афганистан. Дони беше един от несемейните от Отряда и след смъртта му никой не беше измислил логистиката по връщането на колата на най-близкия му роднина. Когато момчетата оставяха колите си за продължителен период, ключовете се пазеха в склада, в случай че се наложи спешното им преместване поради наводнение или някаква авария.
Колата запали лесно и ушите на Рийс писнаха от оглушителния хип-хоп, който гръмна от тонколоните. Той бързо намери копчето за изключване на радиото и се наведе да премести седалката назад — Дони беше доста по-дребен от него. Резервоарът беше една четвърт пълен. Трябваше да запомни да зареди, преди да започне да следи Джош Холдър утре сутринта. Рийс включи на скорост, мина през портала и се насочи към дома си.
Офисът на ВСКР се намираше недалеч от I-5 в един оживен район до болница. Непосредствено до паркинга имаше ресторант „Чили“, което правеше незабелязаното следене на сградата детска игра. Рийс нямаше представа каква кола кара Холдър, но знаеше къде работи и как изглежда, което беше добро начало. Паркира нисана на Дони в сянката на голяма палма в ъгъла на паркинга, свали прозореца, премести се на съседната седалка, за да не привлича внимание, и се приготви за дълъг ден. Реши, че онези от ВСКР вероятно използват ресторанта като кафене, и не беше изненадан, когато по обед трима души, които приличаха на агенти, излязоха от сградата и пресякоха паркинга, за да хапнат в популярната верига.
Докато чакаше часове наред появата на Холдър, Рийс прехвърли през главата си всичко, което знаеше за събитията от последните няколко седмици. Защо тези типове искаха толкова настоятелно смъртта му, както и смъртта на войниците? Най-вероятно беше свързано с туморите. Защо иначе да затриват цял взвод, а след това и доктора в Баграм, който ги беше открил? Със сигурност имаше връзка. Но какво би могло да причини подобни тумори? Рийс си помисли за комуникационното оборудване, което използваха — може би то създаваше някакво вредно лъчение? В това обаче нямаше логика, защото на практика всеки екип от военноморските специални части използваше една и съща апаратура. Повечето армейски части и морските пехотинци също. Ако беше нещо свързано с радиостанциите, проблемът щеше да се окаже много отвъд възможностите на Рийс.
Потокът му от мисли беше прекъснат от черен „Кадилак Ескалейд“, който спря на паркинга. От джипа слезе мъж с тъмносив костюм и бяла риза без вратовръзка. Въпреки че слънчевите очила скриваха отчасти лицето му, Рийс разпозна специален агент Джош Холдър. Докато затваряше вратата, Джош огледа паркинга и продължи да се оглежда, докато вървеше към сградата. Този тип не вървеше с глава в облаците или забил поглед в телефона си. Холдър беше вълк.
Рийс погледна водолазния си часовник „Реско“ и си отбеляза времето — 11:24. Не можеше да рискува да снима Холдър, но след като той влезе в сградата, направи няколко снимки на колата, за да хване номера и някои детайли за допълнително планиране. Използваше стар „Никон D90“, който с Лорън бяха купили при раждането на Люси с надеждата, че ще прави по-добри бебешки снимки. Апаратът си вършеше работата, но на Рийс му се искаше да имаше малко помощ от приятелите си от Първи специален разузнавателен отряд. Момчетата се специализираха в този вид работа и имаха какви ли не проследяващи устройства, които можеха да се окажат изключително полезни за сегашната ситуация. Рийс обаче не искаше да въвлича допълнително хора в плана си. Трябваше да действа сам.
Предположи, че Холдър ще бъде в кабинета си за поне няколко часа, така че сега беше шансът му да направи кратко прекъсване и да се отърве от изпитото кафе. Следенето не беше стихията на Рийс. Той беше минал през начален курс, но не го смяташе за част от уменията си, което беше и причината спешно да потърси тоалетна веднага щом забеляза целта си. Помисли си дали да не свърши работата в колата на Дони, но не му се видя редно, така че бързо пресече паркинга, за да използва тоалетната на ресторанта.
Заведението тъкмо започваше да се пълни и Рийс не привлече внимание, когато мина покрай сервитьорките и продължи по коридора към другия край на сградата. Изми си ръцете и вървеше бързо обратно, за да продължи наблюдението, когато мина покрай млада сервитьорка, носеща менюта. Рийс се дръпна да ѝ направи път точно когато четирима костюмирани мъже се появиха на ъгъла зад нея. Рийс бързо грабна едно меню от стойката на стената и го загледа, за да скрие лицето си. Първият мъж определено го видя, но не му обърна внимание. Вторият и третият продължиха след сервитьорката и изобщо не го погледнаха — очевидно проявяваха по-голям интерес към стегнатия ѝ задник, отколкото към ставащото около тях. Последният изгледа Рийс от глава до пети, но не можеше да види лицето му. Беше Джош Холдър.