27.
На следващата сутрин излезе много преди изгрев-слънце, облечен в жълто-кафяв панталон, бяла риза, подарена му от Лорън, и кафяви мокасини. Метна синьото си сако на задната седалка на нисана на Дони и седна зад волана. Беше направил проучване с Google Maps и беше открил, че друг жилищен комплекс без име, намиращ се северозападно от жилището на Холдър, предлага изглед към Белодженте Съркъл, по която се стигаше до главния вход на ВСКР. Рийс не мислеше, че държавен служител, живеещ на две минути път от работното си място, ще излезе толкова рано, но човек никога не може да е сигурен.
Намери място с ясен изглед към Белодженте между дъбовете и зачака изгрева. Когато стана достатъчно светло, извади бележника, в който си водеше бележки, и прегледа отново всичко установено дотук. Кати беше права — определено беше някаква схема, свързана с пари. Участието на ВСКР предполагаше някаква измама, но в местната общност на специалните части нямаше достатъчно голям контракт, който да доведе до избиването на толкова много хора. Просто нямаше логика. Пък и не можеше да си представи контракт, който да причинява рак.
В 8:25 черният джип излезе от комплекса и пресече главната улица за едноминутното пътуване до работата. Явно работният ден на Холдър започваше в 8:30. Очевидно не се напъваше да стигне по-рано. Рийс изчака до 9:15 и излезе от паркинга. Спря при портала и натисна нулата на таблото.
— Мога ли да ви помогна?
— Да, госпожо, търся офис за наемане.
— Влезте. — Рийс чу набиране на код и бялата бариера се вдигна. Той мина през портала и спря на едно от местата, отбелязано с „Бъдещи обитатели“. Взе бележника, облече сакото си и с усмивка на лице тръгна към офиса.
— Здравейте, аз съм Кармен — каза жена на средна възраст със светлокафяв костюм и прекалено много грим, която беше използвала обилна доза силен парфюм. Тя му протегна ръка. На всеки пръст носеше по един златен пръстен, а яркочервените ѝ нокти изглеждаха толкова изкуствени, колкото си бяха.
— Здравейте, Кармен, аз съм Рой Боъм.
— Откъде чухте за нас, Рой?
— Занимавам се с търговия на медицински пособия и имам доста работа в района. Забелязах този комплекс преди няколко седмици. Видя ми се чудесно място за живеене.
— Общността е наистина чудесна. Имаме луксозни апартаменти и удобствата са фантастични. Разполагаме с плувен басейн, фитнес център и общо помещение, което можете да резервирате за партита или други събития.
— Колко спални има в апартаментите?
— По две и по три. Искате ли да ги видите?
— С удоволствие. Апартамент с две спални ме урежда идеално. С жена ми нямаме деца.
— Само да взема ключовете и тръгваме.
Демонстрационният апартамент се намираше в най-близката сграда до офиса и Рийс последва Кармен по тротоара с болезнено бавно темпо заради обувките ѝ с високи токове, които тя не беше овладяла напълно.
— Мястото е направо великолепно, нали? Можете ли да си представите да живеете тук?
— Наистина е приятно. За мен основното преимущество е местоположението му. Ще ми се налага да шофирам много по-малко.
— О, да. Мнозина от наемателите казват същото.
Докато вървяха към сградата, Рийс извади малка цифрова камера от джоба си.
— Кармен, мога ли да заснема клип, за да го покажа на жена ми? Тази седмица тя е в командировка.
— Разбира се, каквото намерите за нужно. Всички двустайни са идентични с този.
Докато Кармен избираше ключа от голямата връзка, Рийс натисна копчето за запис, като увеличи образа и насочи обектива към ключалката. Кармен намери ключа, пъхна го в доста износената ключалка и отвори външната врата. Рийс обиколи обзаведения апартамент, измери помещенията с крачки и си ги записа в бележника, снима разположението на ключовете за лампите, контактите и таблото с бушоните. Зададе въпроси за цените на тока и водата, отвори няколко шкафчета в кухнята и мина през всички останали неща, които прави човек, когато си търси жилище.
— Забелязвам, че няма алармена инсталация. Другите апартаменти имат ли?
— Не, нямаме алармени инсталации. Договорът не ни позволява да прокарваме кабели и да инсталираме постоянни системи. Комплексът обаче е затворен и в безопасен район, така че това никога не е било проблем.