— Лорейн, не мога да ида в Ел Ей. Имам срещи в Ню Йорк.
— Господи, Джей Ди, нямаш ли някоя фуста, която да гониш в Калифорния? Много добре знам, че твоите „срещи“ са с блондинка, която е достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря. Няма ли да пораснеш най-сетне? Позволяваш на оная си работа да съсипва шансовете ти да станеш президент. Но определено няма да позволя да съсипе моите шансове.
— Добре, Лорейн, добре. Предавам се. Ще се кача на самолета и ще оправя нещата.
— Гледай да го направиш. Повече не искам и да чувам за това. Ако някой на Капитолия надуши какви ги вършим, следващите две години ще ни скъсат от изслушвания.
— Права си. Ще се погрижа.
30.
Коронадо, Калифорния
Рийс беше посещавал достатъчно специализирани школи, за да познава основите на електронното подслушване и експлоатация на данни, но беше оператор, а не хакер. Човек като Холдър със сигурност щеше да криптира подобна информация и да ѝ сложи допълнителни защити, а това беше отвъд възможностите на Рийс. На работа той просто щеше да предаде клонирания твърд диск на техниците, които щяха да поемат нещата, но точно в момента не разполагаше с подобен лукс. Колкото и да му се искаше да действа напълно сам, суровата реалност беше, че ще трябва да разчита на приятели, за да изпълни плана си. Имаше само един човек, на когото можеше наистина да се довери и който беше достатъчно добър с компютрите, за да свърши работа. Време беше да включи Бен Едуардс.
Бен все още беше в Южна Калифорния. Занимаваше се с шпионските си дела и всеки ден се свързваше с Рийс по телефона или с есемеси. Непрекъснато го питаше дали да не мине и да донесе нещо за вечеря или за пиене, но Рийс все му отговаряше, че не е готов за компания. Сега прати на Бен съобщение, в което го питаше дали има нещо против да намине по-късно за няколко бири. Бен му отговори веднага, че ще дойде. Беше идвал десетки пъти в дома на Рийс, така че срещата им щеше да изглежда съвсем обичайна и едва ли някой щеше да заподозре, че приятелят му може би е замесен в онова, което предстоеше.
Бен Едуардс почука на задната му врата точно в осем вечерта. Носеше пица и бира „Арогант Бастард“. В Сан Диего не можеш да се появиш на прага на някого, без да донесеш някоя от най-добрите бутикови бири. Двамата си разменяха общи приказки, докато се хранеха и пиеха и докато не дойде време за сериозния разговор. Рийс включи телевизора и увеличи звука почти до максимум. После посочи джоба на Бен, оформи с устни „телефон?“ и наклони въпросително глава.
— Не, човече, в колата е. Чист съм — отвърна Бен, който моментално разбра въпроса му.
Рийс намали телевизора до поносимо ниво, но не го изключи.
— Помниш ли как след погребението ми каза да викам, ако имам нужда от теб, каквото и да става?
— Разбира се. И знаеш, че го казах сериозно.
— Знам и искам да те помоля за една услуга. Искам да предупредя обаче, че е сериозно и че можеш здравата да загазиш, ако някой разбере, че си замесен.
— Така или иначе ще загазя здравата в някой момент. Нищо против да е заради теб — с усмивка отвърна Бен. — От какво се нуждаеш?
Рийс му разказа повечето от онова, което знаеше за Джош Холдър и евентуалното му участие в нещо, което можеше да бъде единствено някакъв вид конспирация. Пропусна някои ключови детайли и изобщо не спомена за Кати Буранек. Бен прояви разбиране и му спести уточняващите въпроси.
— Както казах, копирах диска на Холдър, но знаеш, че не съм техничар. Трябва ми помощта ти да разбия защитата и да прегледам данните, за да намеря нещо по въпроса.
— Лесна работа, брат, но тук не разполагам с необходимия хардуер. Ако ми дадеш диска, утре ще го занеса в работата и ще се погрижа. Ако успея да открия нещо, ще дойда утре вечер и ще ти покажа с какво разполагаме. Знам какво трябва да направиш, човече, и съм с теб каквото и да става. И между другото, вече се погрижих мои хора да издирят шибаните гангстери, които направиха това. — Бен посочи шперплатовата кръпка на надупчената врата.
— Благодаря. Не искам да въвличам повече хора, отколкото се налага, но информацията на диска ми трябва, за да разнищя това. Само знай, че когато му дойде времето, аз ще поема мократа работа.
— Е, като стана дума за това — каза Бен, докато вадеше химикалка и бележник, — искам от време на време да проверяваш тази папка в SpiderOak. Използвал ли си го някога?
— Не, но ми звучи познато — отвърна Рийс.
— Сигурно защото придоби известна популярност покрай Едуард Сноудън, който го използва за изпълненията си.