— Точно. Трябва да съм го чул в дебатите за правителствените програми за наблюдение.
— Да, онзи шибаняк нанесе неизчислими щети върху националната сигурност, като пусна онази информация от АНС — с отвращение каза Бен.
— Може би, но освен това ни направи и малко по-предпазливи за това как общуваме и кой може да ни подслушва.
— Винаги ни подслушват, брат — с усмивка каза Бен. — Ако трябва да ти предам нещо важно, ще го оставя във въпросната папка — продължи той, докато пишеше потребителско име и набор от двайсет и шест случайни цифри, букви и символи. — Използвай това, за да влезеш. Системата е като много сигурна версия на Dropbox, в която дори Компанията не може да проникне. АНС направо пикае газ. Използвай VPN, който можеш да вземеш с карта за подарък, купена с пари в брой от някоя голяма верига. Сигурен е толкова, колкото е възможно в наши дни.
— Ти си бил много по-умен, отколкото изглеждаш, да знаеш.
— Ха! Благодаря. Знай само, че съм на линия, ако имаш нужда от мен, братко.
— Знам, Бен. И това означава много за мен.
Бен Едуардс допи бирата си и стана да си тръгне. Двамата с Рийс направиха ръкостискане със сплетени палци, след което се прегърнаха и се потупаха по гърбовете.
— И не забравяй, колибата ми на изток е винаги на разположение, ако ти трябва място, на което да се разкараш от всичко това — каза Бен.
— Благодаря, Бен.
— Няма за какво. Хайде, чао — каза през рамо Бен, докато прекрачваше прага.
Рийс събра мислите си и отиде в гаража, за да започне да организира оръжията, мунициите и екипировката, които беше взел от шкафа си и от оръжейната. Приличаше на човек, който се готви за война, което си беше точно така. Които и да бяха онези хора, те му бяха отнели всичко. Всичко, освен волята му за борба. И щяха да платят прескъпо за това.
На следващата вечер Бен се върна с малка раница и шест кутии „Баласт Пойнт Скълпин ИПА“, дългогодишна любима марка в Сан Диего. Този път вместо пица беше избрал тайландска храна.
Поздравиха се, Бен извади някакво малко устройство от раницата и се заприказва за общи неща с Рийс, докато обикаляше дневната. Преглеждаше помещението за подслушвателни устройства и тази предпазна мярка означаваше, че е открил нещо на твърдия диск. Устройството не откри никакви бръмбари, но все пак Рийс включи телевизора и усили звука повече от обичайното.
— Като не броим смущаващото количество порно с детегледачки, намерих куп неща, които със сигурност ще искаш да видиш, Рийс. Наложи се да накарам един от големите майстори да ми помогне да дешифрирам данните, но не се безпокой, той така и не разбра какво вижда. — Едуардс извади от раницата си папка и я сложи на масичката за кафе.
— Да видим — каза Рийс и седна на канапето до Бен.
— Имаме предимно имейли между Холдър и някой си Сол Агнон. Както и между Холдър и друг мушморок на име Маркъс Бойкин. Някои имейли са пращани и до тримата едновременно. Имената говорят ли ти нещо?
— Да. Мисля, че Агнон работи за „Кепстоун Капитал“, някакъв частен фонд. За Бойкин обаче не съм чувал.
— В общи линии е така. Изглежда, че Агнон върши черната работа за някой си на име Хорн, а Бойкин е външен съветник. Често говорят за „Проекта“ и RD4895. Каквото и да означа това, то като че ли е в основата на всичко. Виж. — Бен му подаде разпечатка на имейл.
От: МБойкин
До: Агнон
Относно: re: последното
Препоръчвам елиминиране на всички данни за отрицателни последици — причината за смъртта трябва при възможност да попречи на откриването на аномалии. Задействай важните клечки да разчистят и да започнат отначало.
Бен отпи от бирата си и подаде на Рийс втора разпечатка.
От: Агнон
До: МБойкин
Относно: re: re: последното
Разбрано. Координирам с жабата да премахне опитните екземпляри, докато са в чужбина. Ние ще поемем почистването. Моля за срокове за RD4895, шефът започва да губи търпение.
Рийс нямаше никаква представа какво е RD4895, но сега беше сигурен, че именно то е причинило туморите на другарите му и е довело до смъртта на много добри хора, включително Лорън и Люси. На този етап не беше наясно с доста неща, но беше сигурен, че още хора ще се простят с живота си, преди това да е приключило. Само че те нямаше да са невинни.
Втора част
Списъкът
31.
Сан Диего, Калифорния
Хумза Камир чу звънеца и моментално отпусна ръце. Раменете му бяха изтощени от блъскането на тежката торба. Повечето бойци се събираха и си говореха приятелски след края на тренировката, но Хумза стоеше настрана. Той нямаше нищо общо с никой от другите, посещаващи фитнеса — тяхната единствена връзка беше любовта им към бокса и склонността да страдат. Вярно, имаше неколцина други, които наричаха себе си мюсюлмани. Всички бяха чернокожи, приели вярата, докато излежавали присъдите си в някой затвор, но те гледаха на религията повече като на членство в банда, отколкото на истинска вяра. Докато вярата на Камир беше чиста. Той не тичаше по жени, не докосваше алкохол и четеше Корана всеки ден.