Докато стоеше и се мъчеше да вземе решение, полицаят заговори. Ушите на Камир бучаха като океан от кръвта в тях и той не успя да чуе казаното. Накрая полицаят застана отвън до отворената врата и му даде знак да мине; усмихваше се. Вълна на тотално облекчение заля Камир. Той се усмихна пресилено и кимна на полицая, докато излизаше покрай него на паркинга.
Забърза към убежището на колата, като благодареше на Аллах за помощта му. Запали и мина зад търговския център, където бяха контейнерите за боклук, подредени до оръфана телена мрежа. Спря колата и извади евтино китайско джобно ножче от жабката. Сряза тиксото, с което беше залепена кутията, отвори я внимателно и надникна с любопитство. Каквото и бъдеще да го чакаше, щеше да го открие там. В кутията имаше два плика — бял за писма и по-голям жълт. Камир извади по-малкия и го отвори с ножчето.
Вътре имаше три сгънати листа, които прочете внимателно. Първата страница беше писмо от наставника му, който му казваше какво трябва да направи. Задачата му беше да убие човек, предизвикал смъртта на десетки, ако не и стотици негови братя мюсюлмани. Наставникът му щеше да му помага, но честта да отмъсти за братята се падаше на Камир. Трябваше да чака съобщение, което да го насочи към целта. Втората страница съдържаше описание на обекта — домашен адрес, списък на места, които посещава често, и подробности за колата му. На третата страница бяха разпечатани фотографии — снимка за документи на мъж във военна униформа, снимка в цял ръст на същия човек, на малка, но добре поддържана къща от предградията, както и на бяла „Тойота Ленд Крузър“, подобна на онези, които можеха да се срещнат навсякъде в Близкия изток.
След като прочете писмото, Камир извади по-големия плик. Отвори го и откри тежък черен пистолет с резервен пълнител. Никога досега не беше стрелял, но беше виждал безброй пъти как се прави по филмите. Като пришълец от Средния изток той стоеше настрана от стрелбищата, за да не буди подозрения. Америка беше толерантна и разнообразна страна — нещо, което воините на исляма можеха да използват. Въпреки това беше по-добре да внимава и да стои настрана от школите за бойни изкуства и стрелбищата.
Изпита смес от страх и сила, докато пръстите му обгръщаха дръжката на пистолета. Беше тежък. Вгледа се в надписа върху стоманения плъзгач: ПИЕТРО БЕРЕТА — ПРОИЗВЕДЕНО В ИТАЛИЯ. Камир разпозна оръжието като често срещано, макар че точно този модел нямаше характерния предпазител или външно чукче. Хванал здраво дръжката в дясната си ръка, той издърпа назад плъзгача и едва не изпусна пистолета от изненада, когато от отвора изхвърча 9-мм патрон и тупна на задната седалка. Засрамен от непохватността си, той скри пистолета под седалката, превключи на скорост и потегли към Сан Диего — Коронадо Бридж.
32.
Коронадо, Калифорния
След като Бен си тръгна, Рийс остана буден през цялата нощ, като пиеше кафе и преглеждаше страници и страници документи, имейли, електронни таблици и бележки, свалени от твърдия диск на Холдър. Бен беше направил всичко по силите си да убеди Рийс да се махне от къщата и да си намери някакво скривалище, но Рийс не искаше и да чуе подобно нещо. Искаше да е близо до спомените за семейството си и ако онези, които стояха зад всичко това, поискаха да дойдат за него, още по-добре. Щеше да ги чака.
Седеше на канапето в дневната със стотици страници документи, наредени на купчини на масата, фотьойла и пода. Започваше да свързва някои неща, но участниците бяха много внимателни какво и как пишат в кореспонденцията си. Подобно на парчета от огромен четириизмерен пъзел, частиците информация, които сами по себе си не означаваха нищо, започваха да придобиват смисъл в контекста на събитията от последния месец.
Преди да постъпи в школата за кандидат-офицери, военната специалност на Рийс беше разузнаване, което звучеше много по-интересно, отколкото беше всъщност. Все пак това обучение, наред с близо двете десетилетия опит в изучаване на неясни сведения за научаване на повече подробности за целта, се оказа полезно. Към четири сутринта беше събрал достатъчно информация, за да започне фазата на планирането. Изправи се, отиде в кухнята и застана пред хладилника. Взе един лист, закрепен с магнит върху капака, като го държеше с две ръце, сякаш беше някакъв свещен документ. Върху него с пастели бяха нарисувани три фигури, стоящи на зелена трева, със слънце в небето и извита дъга. Над главите на фигурите с почерка на жена му пишеше „Тате“, „Мама“ и „Люси“. Рийс отнесе рисунката при канапето и обърна листа. Взе молив от масичката и започна внимателно да съставя списък с имена на гърба: