Джони Холдър
Маркъс Бойкин
Сол Агнон
Стив Хорн
33.
Успя да поспи няколко часа, преди да го събуди слънцето, което светеше в очите му през процепа на завесите. Сложи чаша от нощното кафе в микровълновата и се преоблече за крос. Тича един час, като спринтираше за периоди от по две минути, между които минаваше в бавен тръс за една минута. Пробяга половината време на плажа, като оставаше на мекия сух пясък вместо на по-лесния курс покрай водата. След като приключи с тичането, се смеси с тълпата почиващи при „Дел“ и влезе в лобито. Намери Wi-Fi сигнал и отвори Signal. Нямаше съобщения от Кати, но откри едно от приятелката си Елизабет Райли. Докосна екрана, за да дешифрира съобщението.
Рийс, на криле съм, ако имаш нужда от мен. Мисля за всички ви.
Лиз Райли беше едно от най-коравите човешки същества, които Рийс беше срещал, и изключително верен приятел. Определено не би отказал помощта ѝ за онова, което предстоеше. Написа ѝ отговор:
благодаря за милите думи, Лиз. може да се възползвам. колко гъвкав е графикът ти?
Чукна екрана да отвори списъка с контакти и избра името на Кати Буранек.
имам много за разказване, трябва да се срещнем на някое сигурно място, мога да дойда в Л.А.
Отиде до масата за кафе в лобито и си напълни една картонена чаша от каната. Опитваше се да убие няколко минути с надеждата, че Кати ще отговори. Добрата новина беше, че в днешно време взирането в устройството в ръката ти беше нещо напълно нормално. Не получи отговор от Кати, но пък на екрана се появи съобщение от Лиз Райли.
Шефът е извън страната, седя си на палците с излишно гориво за харчене. Само кажи кога и къде и съм там.
Рийс остави кафето и написа:
благодаря, ще те държа в течение, няма да е тази седмица.
През осемнайсетте си години във Военноморските специални части Рийс си беше изградил изключително силни приятелства и заради действията му по време на многото бойни мисии доста от колегите му бяха негови длъжници. Може би никой не беше по-верен или по-голям длъжник на Рийс от Елизабет Райли, макар че самият той никога не би си помислил подобно нещо. Лиз Райли беше армейски пилот, израснала под сенките на прелитащи над нея хеликоптери „Блек Хоук“ и „Апачи“ в Южна Алабама, непосредствено до портала на Форт Рукър.
Всеки армейски пилот на хеликоптер в страната се учеше да лети над засадените борове и фъстъчените поля на Уайърграс и докато повечето местни жители не обръщаха внимание на шумните машини, детството на Райли беше преминало в зяпане на небето. Майка ѝ я напуснала, когато била малка, като я оставила на грижите на строгия ѝ, но обичлив баща, бивш сержант от морската пехота, и на истински милата ѝ мащеха. Учителите ѝ се смеели, когато им казвала, че някой ден и тя ще управлява хеликоптер, но реакцията им само засилвала решимостта ѝ. Когато станала достатъчно голяма, за да влезе в пилотската програма за подофицери, армията започнала да приема жени кандидати. Най-гордият момент в живота на мъжкараната бил когато баща ѝ закрепил значката с криле на униформата ѝ.
Райли летеше като въздушна поддръжка над Наджаф в Ирак, когато нейният OH-58D беше улучен от реактивен снаряд. Разбиването на машината уби втория ѝ пилот и тежко рани Райли в кръста. Минути по-късно група шиитски бунтовници обкръжиха падналия хеликоптер с намерението да заловят и изтезават оцелелите. Въпреки раните си тя успя да застреля с автомата си петима-шестима от тях, преди да се измъкне в лабиринта на древния град. Изправена пред невъобразими мъчения и унижения, ако попадне в плен, беше твърдо решена да не позволи да я заловят жива.
Четиричленният снайперистки екип на Рийс беше на позиция на ъгъла на една силно минирана улица, когато хеликоптерът падна на няколко преки от тях. Рийс докладва по радиото намерението си да отиде и да провери за оцелели, но му заповядаха да остане на мястото си, докато не мобилизират спасителен отряд. Когато чу, че отрядът ще пристигне след два часа, Рийс нареди на хората си да се приготвят. Щом чуха гърмежите на автомата М4 на Лиз, примесени с тези на калашници, Рийс и екипът му забързаха към стрелбата.
По онова време тази част от града се контролираше от Муктада ал Садр и четиричленният екип на Рийс беше изложен на огромна опасност. Те нахълтаха в една къща недалеч от мястото на катастрофата и наредиха на обитателите ѝ да се приберат в спалнята и да не вдигат шум. Рийс намери ключовете на очукания семеен миниван, докато един от хората му зае позиция на горния етаж в малката баня. Другите двама покриваха предната врата и държаха под око семейството.