Лос Анджелис, Калифорния
По това време на деня пътуването до Лос Анджелис можеше да продължи както два, така и четири часа. Човек никога не можеше да е сигурен какъв ще е трафикът. Рийс се върна тичешком до вкъщи да вземе душ и да се преоблече. Навлече горе-долу чисти джинси, тъмна тениска и обувките си „Саломон“. Преди да излезе от спалнята отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади своя „Глок 19“. Дръпна назад плъзгача, колкото да се увери, че в цевта има патрон. Оръжието беше заредено с шестнайсет патрона от плътна мед с кух връх, изработени така, че да летят със скорост, близка до тази на изстреляни от пушка, и способни да нанасят огромни поражения, като в същото време свеждат до минимум риска да преминат през мишената. Прибра глока в скрит кобур „Блек Пойнт Тактикъл“, който затъкна в джинсите си. Кобурът имаше два малки клипса, които го закрепваха за колана му. Рийс пъхна резервен пълнител в задния си джоб и малък нож от дясната си страна. Имаше голяма колекция ножове, но обикновено предпочиташе да взема със себе си някой от по-евтините, за да не получи инфаркт, ако случайно го изгуби.
Зад граница не отиваше и до тоалетната невъоръжен, но в Калифорния беше различно. Дори един тюлен трябваше веднъж на две години да минава през бюрократичните процедури, за да получи разрешение да носи скрито оръжие. Беше му много досадно да се разправя с местния шериф, но Рийс нямаше намерение да позволи нещо да се случи на семейството му само защото го е домързяло да си извади разрешително. Сега, след като не беше успял да ги опази, можеше единствено да се опита да остане жив достатъчно дълго, за да отмъсти на виновниците за смъртта им. Рийс свали козирката на „Падрес“ от куката в килера и излезе.
Трафикът на север беше сравнително лек и Рийс стигна до Ел Ей за малко повече от два часа. Кати беше проявила съобразителност да избере място като това, където нямаше камери на всеки ъгъл и местните знаеха как да си държат езика зад зъбите. Нежеланието за въвличане на местното население, което създаваше такива проблеми на Рийс и хората му в борбата им срещу тероризма, работеше в негова полза сега, когато се мъчеше да не попада на прицела на онези, които искаха да го видят мъртъв.
Рийс имаше петнайсет минути за убиване преди срещата си с Кати и ги прекара в прилагане на най-добрите си умения за измъкване от евентуални опашки — правеше поредица случайни завои, докато следеше за познати му коли в огледалото за обратно виждане. Паркира на няколко преки от мястото на срещата и тръгна по заобиколен път към ресторанта, като на няколко пъти спираше и се преструваше, че говори по телефона или че гледа витрините на магазините, като изучаваше отраженията на минувачите. Въпреки усилията си не успя да забележи нищо необичайно. Разбира се, ако използваха дронове или други сложни методи за проследяване, изобщо нямаше да го разбере, докато не е станало твърде късно.
Стигна до ресторанта и остана донякъде изненадан от чувството, че изведнъж се е озовал на друг континент. Звукът на десетки гласове, говорещи бързо на мандарин, беше зашеметяващ. Китайската цигарена култура се проявяваше с пълен размах. Въпреки щатските закони буквално всички посетители пушеха. Помещението беше слабо осветено със свещи в червени стъклени съдове, които осветяваха всяка маса и комбинацията със сиво-синкавия дим от цигарите създаваше сюрреалистично светлинно шоу. Рийс огледа хаотичната сцена, но от Кати нямаше и следа.
Отиде при главната сервитьорка и тъй като не беше сигурен дали знае английски, посочи главното помещение и вдигна два пръста, за да покаже колко места търси. Жената кимна, обърна се към лавицата и започна да рови в купчина листа в търсене на меню на английски. Рийс се беше досетил правилно — очевидно тези менюта не влизаха често в употреба. Сервитьорката ги намери и му даде знак да я последва, след което тръгна между масите и спря до сепаре от червена изкуствена кожа в дъното на ресторанта. Рийс седна с лице към входа и огледа много внимателно помещението за потенциални опасности или признаци, че го наблюдават. Въпреки че много биеше на очи на това място, останалите клиенти като че ли не му обръщаха никакво внимание.
Видя силуета на Кати да минава през вратата и се усети, че се усмихва. Главната сервитьорка ѝ посочи къде е седнал Рийс и Кати тръгна през помещението към сепарето му. Той стана да я посрещне и този път беше подготвен за онова, което предстоеше. Надяваше се, че е реагирал не толкова неловко на прегръдката. Тя беше с джинси, боти с високи токове и плътно прилепнало горнище с маслиненозелено памучно сако върху него. Косата ѝ беше прибрана на опашка и носеше същите очила с черни рамки, с които я беше видял в „Старбъкс“. Поради някаква причина външността ѝ отговаряше точно на представата на Рийс за млада журналистка. Тя се настани в сепарето срещу него, огледа се и се наведе през масата, сякаш се канеше да му сподели някаква тайна.