Още едно свързване с изнесения Тактически оперативен център (ТОЦ) и преглед на данните от дрона. Нищо. Още една справка със снайперистите. Никакво движение.
Рийс погледна нагоре по склона. С уреда за нощно виждане виждаше щурмовите екипи малко под билото, заели позиции и готови за действие. Не виждаше снайперистите, което го накара да се усмихне. „Най-добрите в занаята.“
Включи радиостанцията и отвори уста да даде заповед да започват.
И всичко потъна в мрак.
Експлозията запрати Рийс десет метра назад и отнесе каската от главата му — цялото било пред него изригна в какофония от насилие и смърт. Бойни другари, приятели, съпрузи и бащи, които допреди миг представляваха най-добрата специална част на света, си отидоха за по-малко от секунда.
Рийс така и не осъзна, че за момент е изгубил съзнание. Болката в главата го върна в битката още преди прахта да започне да се сляга и грохотът на експлозията да отекне от хълмовете.
Професионалистът в него незабавно се увери, че оръжието е все още в ръката му. Последва преценка на състоянието на цялото му тяло. Всичко изглеждаше на място и работещо.
„Знаели са. Как? После, Рийс. Винаги подобрявай бойната си позиция.“
Огледа се напразно за каската и радиостанцията. Очите му привикваха с мрака, ръцете му се движеха трескаво, докато най-сетне напипа нещо в пръстта.
„Ето я. Стой, прекалено е тежка, за да е моята. Защото не е моята. А нечия друга. И главата е още в нея.“
Дори в тъмното беше ясно, че се взира в стария си приятел и боен другар, едрия здравеняк с огромната брада и уверена усмивка, и че главата му вече не е прикрепена към тялото. Рийс не успя да сдържи сълзите си, но бързо и решително ги избърса. „Съсредоточи се. Сега не е време за оплакване. Използвай всяко техническо и тактическо предимство. Проверка.“ Разкопча ремъка, като остави главата на приятеля си да падне на земята, и бързо си сложи каската. УНВ като по чудо все още работеше. Радистът лежеше по очи на двайсетина метра от Рийс. От неестествената поза на тялото му си личеше, че е мъртъв. Рийс бързо притича до него, преобърна го и провери за признаци на живот, макар да знаеше, че шрапнелът, който стърчеше от дясното му око и отстрани на главата, го е убил на мига. Свали каската му и взе многочестотната радиостанция и слушалките, за да възстанови връзката с въздушната поддръжка и ТОЦ.
Нищо по хълма не помръдваше. Сякаш мечът на смъртта беше посякъл целия отряд. Рийс чу зад себе си стъпки и рязко се извъртя с вдигнато оръжие, свален предпазител и включен лазерен мерник. Веднага вдигна автомата си М4, когато разпозна трима от хората си, които тичаха нагоре към него от осигурителните си позиции по-назад.
Изкушението да се затича нагоре беше силно, но друга мисъл беше още по-силна и заемаше умовете на всички — да спечелят битката.
Без да кажат нито дума, хората му намериха нови позиции и установиха плътен периметър около командира си.
Рийс изключи от ума си касапницата и смъртта. Време беше за действие.
— СПУКИ Четири Седем, тук СПАРТАН Нула Едно — каза той в радиостанцията, докато гледаше разграфената референтна карта на ръката си. — Искане за удар по сграда D3. Изравнете я със земята. — Референтната карта се носеше закрепена на китката и представляваше разграфена на сектори въздушна снимка на района, която му позволяваше да координира и дислоцира сили, които използваха същата графика.
— Разбрано, Нула Едно. Шест минути. — Щурмовият самолет АС-130 кръжеше на десет минути от тях, за да не издаде предстоящата атака в тихата афганска нощ.
— РЕЙЗЪР Две Четири, РЕЙЗЪР Две Четири. Искане за ОБР и медицинска помощ на моята позиция, ЕХО Три. Стойте по-далече от хълмовете. Имаме много ранени от заровени СВУ. — По радиото никога не се споменаваше за убити.
— Разбрано, Нула Едно. Курс към позиция ЕХО Три. Десет минути. — Птичките на ОБР бяха два хеликоптера СН-47 с по петнайсет рейнджъри във всеки.
— МАКО — каза Рийс в микрофона. — Нещо ново от дрона?
— Нищо, Нула Едно. Няма никакво движение.
— Разбрано.
Рийс насочи вниманието си към четиримата останали войници.
— С кого разполагаме?
— Бузър, сър. Джоунси и Майк са с мен. Какво стана, мамка му?
— Засада. Знаели са, че идваме. Копелета. Имаме въздушен удар след пет минути и ОБР след това.
— Сър, казахме им, че това е засада. Мамка му! Но определено не очаквах такова нещо. Има ли живи?
— Не знам. Да проверим.
— Разбрано, сър. Но по-внимателно. Може да има още стотици заровени СВУ и мини.