— Мястото е безумно, нали? — каза с усмивка. — Все едно се пренасяш в Китай. Димът е ужасен, но пък няма начин някой да ни подслуша.
— Идеално място. И си права, определено е достатъчно шумно. Още веднъж благодаря, че дойде. Чувствам се виновен всеки път, когато те въвличам в това.
— Стига глупости, Рийс. Знаеш, че съм изцяло в играта. Винаги познавам добрата история. — Тя отново се ухили. И двамата знаеха, че досега тя си е залагала главата единствено поради професионални причини.
— Е, имам куп информация за теб. Не питай откъде е дошла, но можеш да ми се довериш, че е напълно достоверна.
Рийс плъзна по масата дебел плик с фотокопия на всички документи, които двамата с Бен Едуардс бяха свалили от компютъра на Джош Холдър, след което ѝ разказа набързо как стоят нещата.
— Въвлечени са играчите от снимките — Агнон, Холдър и някакъв друг тип на име Бойкин. Те не споменават по име Стив Хорн, но той очевидно е шеф на Агнон и често се загатва за него. Ето ти кратката версия — мисля, че са използвали мен и момчетата ми като опитни зайчета за някакво ново лекарство. Когато открили, че то причинява мозъчни тумори, са решили да се отърват от нас. По някакъв начин са организирали засадата в Афганистан и когато тя не свършила напълно работата, продължили тук.
— Какво? Това е безумно! Защо им е да изпробват лекарства върху тюлени? Не могат да го направят беше вашето разрешение и КИК никога не би допуснала подобно нещо. Дори лекарството да е проработило, не биха могли да използват резултатите, за да получат одобрение за него.
— Очевидно си по-наясно с тези неща от мен. Какво е КИК?
— О, Комисия за институционален контрол. В общи линии преглеждат биомедицинските и поведенческите проучвания, в които участват хора. Комисията била създадена в отговор на нарушаването на човешките права от страна на правителството и частни институции по време на Студената война. Чувал ли си за Станфордския затворнически експеримент от началото на седемдесетте?
— Говори ми нещо. Не беше ли свързано с психологията на затворници? Доколкото помня, нещата излезли от контрол и някои от надзирателите наистина откачили.
— Именно. А знаеш ли, че експериментът е бил финансиран от Военноморската изследователска служба?
— Сериозно? Нямах представа.
— Да. През седемдесет и пета било разкрито, че това проучване, наред с експеримента със сифилис в Тъскиджи, нацистките медицински опити, осъдени в Нюрнберг, и секретни проучвания на ЦРУ върху контрол над съзнанието са свързани с мрежа, в която участват финансови институции, военните, ЦРУ, фармацевтични компании, болници и университети. А опитните зайчета са били затворници, студенти и както можеш да се досетиш, военни.
— Направо да не повярваш. — Рийс поклати глава. — А като се замисли човек, дори не е било преди много време.
— Така е. КИК била създадена, за да се гарантира, че подобни проучвания и злоупотреби няма да се повторят никога повече.
— Е, явно някой не го е знаел и от тези документи е ясно с какво са се занимавали. Нямам представа защо са го направили по този начин. Просто знам, че са го направили.
Появи се сервитьор и Кати поръча чай за двамата — при това на китайски, за огромна изненада на Рийс. Очевидно беше от онези момичета, които не се страхуват да поемат нещата в свои ръце. Сервитьорът се махна и тя се обърна отново към Рийс.
— Говоря ужасен мандарин, но го владея достатъчно, за да се оправя. Ползата от един семестър зад граница — каза Кати и се усмихна.
— Еха. Впечатляващо — искрено каза Рийс.
— Всичко това е напълно безсмислено, Рийс — каза Кати, връщайки се към основната тема. — Частна финансова фирма да провежда клинични опити върху група командоси без тяхното съгласие и да ги убие, за да скрие страничните ефекти? В тази история трябва да има нещо повече.
— Несъмнено си права и ти обещавам, че ще разбера какво е то, независимо от цената.
— Рийс, разбирам, че трябва да правиш неща, за които не искам да научавам. Първо, не мога да те виня. Дори не мога да си представя каква болка изпитваш, след като са ти отнели всичко. Искам да знаеш, че съм с теб! Каквото и да направиш, каквото и да става, с теб съм.
— Защо? Не разбирам. Оценявам го, естествено, но не разбирам защо е тази лоялност към човек, когото почти не познаваш.