Горещият чай пристигна и Кати направи голямо представление с изстискването на лимона и разбъркването на захарта. След като остана доволна от подправянето на напитката си, отпи глътка, остави чашата на малката чинийка и погледна Рийс право в очите.
— През осемдесетте в Чехословакия имало един млад военен лекар. Обичал страната си, но мразел потисническия режим и онова, което причинявал на хората. Докато се издигал, видял отблизо двуличието на лидерите и твърдо решил да промени нещата. Започнал да предава информация на американците. Започнал с дребни неща, но с времето се превърнал в един от най-ценните им хора в страната. Като военен лекар той имал достъп до медицинските досиета на повечето членове на партийния елит и знаел неща за физическото и психическото им здраве, които били особено важни за ЦРУ. Давал им всичко, което искали от него, и не пожелал нищо в отплата — защото го правел не за себе си, а за страната си. Това продължило няколко години, докато тайната полиция не го надушила. Той, жена му и новороденият им син се укрили, но преди това успял да прати съобщение до отговорника си в Управлението. Оказало се, че от Вашингтон били готови да го зарежат, но офицерът, който отговарял за него, му обещал, че ще направи всичко по силите си, за да го измъкне при нужда. Той рискувал кариерата и живота си, за да измъкне доктора и семейството му от Чехословакия и накрая ги изтеглил в Съединените щати, където те живеят и до днес. — Кати замълча за момент. — Рийс, въпросният доктор е татко ми, а отговорникът е бил твоят баща, Томас Рийс.
По тялото на Рийс пробягаха тръпки. Беше си мислил, че вътрешно е мъртъв и не може да изпитва чувства, но бомбата, която беше хвърлила току-що Кати, го бе сварила напълно неподготвен.
— Откъде си сигурна, че е баща ми? Дори не знаех, че е работил в Чехословакия. Трябва да е било, когато живеехме в Германия. Тогава бях малък.
— Баща ти беше като бог в дома ми, докато растях, Рийс. Татко ми говореше само за двамата си американски герои, Томас Рийс и Роналд Рейгън. По-късно ми стана любопитно и направих някои проучвания. Видях името ти в некролога му и когато чух за засадата в Афганистан, събрах две и две. Написах имейл на баща ми и той потвърди, че си син на Том. Двамата поддържаха контакт през годините. Баща ти толкова се е гордял, че си тюлен, че разказал всичко за теб на татко ми.
— Стига бе! Ама че малък свят. Баща ми е бил тюлен, преди да се премести в Управлението. Като малък го боготворях. Изкарал е два тура във Виетнам с Втори отряд, преди да започне работа в ЦРУ. Родил съм се във Вирджиния, докато е карал началното обучение за агент. Разбира се, научих за всичко това много по-късно. Той винаги работеше по някакви секретни задачи за Държавния департамент. Прекарах много време с майка ми и дядовците и бабите си, докато той обикаляше Европа и Южна Америка през Студената война.
— Веднъж видях баща ти като малка. Беше дошъл на гости на родителите ми и те се отнасяха към него като към кралска особа.
— Не мога да повярвам. Не, всъщност мога, като знам баща си. Той беше мистерия, скрита в енигма. Докоснал е много хора, докато е бил на този свят. На мнозина сигурно им е било трудно да повярват каква нежна душа беше, като знаят какво работи, но той наистина беше чудесен човек.
Кати се пресегна през масата и сложи ръка върху ръката на Рийс. Той не се дръпна.
— Стана ми много мъчно, когато научих за татко ти. Много би ми се искало да го срещна като голяма. Той беше от онези хора, за които се пишат книги.
— Благодаря, Кати. След всичко, през което е преминал, още не мога да повярвам, че го няма.
— Представям си.
— Той беше чудесен човек и още по-чудесен баща.
— Знам, Джеймс, и това е една от причините да ти помагам. Моето семейство е длъжник на твоето и животът ме поставя в положение да помогна за изплащането на този дълг.
— Не ми дължиш нищо, Кати, но се радвам на помощта ти. Няма да позволя да пострадаш заради това. Няма да позволя на онези задници да наранят хората, за които ме е грижа.
Засрами се в мига, в който думите излязоха от устата му. Изчерви се и се опита да скрие лицето си зад менюто. За щастие сервитьорът дойде да вземе поръчката им и Кати отново се зае да поръча за двамата. Очевидно тя беше по-наясно с китайската храна от Рийс, който с радост се остави в нейни ръце.
Когато получи съобщение от наставника си, Камир беше на стоянката за таксита на Линдберг Фийлд. Трябваше да потегли на север към Лос Анджелис колкото се може по-бързо и да чака по-нататъшни инструкции. Адреналинът забушува в тялото ми при мисълта, че времето му най-сетне е настъпило. Той излезе от опашката и се насочи към I-5. Беше късна сутрин и по това време на деня можеше да остане на магистралата по целия път до Ел Ей.