Докато минаваше през Анахайм, получи ново съобщение с указания за кръстовище, на което — иншалла — ще открие целта си. Пет минути по-късно му пратиха името на ресторант. Пътят го отведе в сърцето на Китайския квартал на Лос Анджелис, който с тълпите и оживлението си му напомни за дома му в Пакистан. Камир намери свободно място за паркиране до тротоара, от което имаше добър изглед към ресторанта, и изключи двигателя.
Погледна снимката на семейството си на таблото и изведнъж го заля вълна на тъга при мисълта, че вероятно няма да ги види отново в този живот. Щеше да убие мишената си и толкова неверници, колкото позволеше Аллах. Сега не беше време да проявява слабост; сега трябваше да е силен. Службата му за Пророка щеше да изпълни семейството му с гордост. Щеше да ги види отново в рая.
Храната пристигна и Рийс и Кати прекараха остатъка от срещата си в разговор за живота — къде са израснали, къде са учили, кои места са посещавали и други напълно нормални теми в една определено необичайна ситуация. Разговорът помогна на Рийс да се отпусне и да се освободи от болката, поне за известно време. Обядът му напомни за някои от първите му срещи с Лорън, което отново върна в съзнанието му агонията от смъртта ѝ.
Когато приключиха с обяда, Рийс осъзна, че са прекарали на масата повече от два часа. Ресторантът беше почти опустял и Рийс плати сметката в брой, преди да тръгнат към изхода.
— Къде си паркирала? Ще те изпратя до колата.
— Аз съм голямо момиче, Рийс, не е нужно да го правиш.
— Не те питам, а ти казвам. Нали ти казах, че няма да позволя да ти се случи нещо? Говорех сериозно.
— Добре, кораво копеле, на една пряка оттук съм. Да вървим.
Потокът влизащи и излизащи от ресторанта не секваше. Камир се напрягаше всеки път, когато вратата се отваряше, но за негов ужас всички излизащи от сградата през последния час бяха китайци. Започна да губи търпение, непрекъснато поглеждаше телефона си и се чудеше дали не е объркал мястото. На няколко пъти прочете съобщението и беше сигурен, че е на правилния адрес. Извади пистолета изпод седалката и го огледа. Беше намерил в Ютюб клип, който описваше действието му, но въпреки това му се искаше да беше разполагал с известно време за упражнения. Не че имаше някакво значение — Аллах щеше да води ръката му.
Накрая, малко след три следобед, вратата се отвори и от ресторанта излезе руса жена, следвана от бял мъж. За разлика от човека на снимките, този имаше гъста черна брада, но въпреки това отговаряше на описанието. Нещо в походката му подсказваше, че именно той е мишената. Мъжът приличаше на хищник. Когато се обърна да огледа района, Камир успя да разгледа добре лицето му и окончателно се увери, че това е Джеймс Рийс.
Рийс и спътницата му се отдалечаваха по тротоара, така че Камир запали колата, за да ги последва. Щеше да ги пресрещне на следващата пряка, да приближи колкото се може повече и да открие огън.
— Направи ли си биопсията? — с искрена загриженост попита Кати.
— Да. След разговора ни си записах час и я направиха. Няма да лъжа, беше доста изнервящо да ми дупчат главата, но го преживях. — Рийс се усмихна. — Още не съм получил резултатите. Предполагам, че ще отнеме няколко седмици. Покрай пристъпите на главоболие приемам, че няма да ме бъде. Това прави задачата ми много по-лесна. Определено не се страхувам, че някой може да ме убие. Просто не мога да им позволя да го направят, преди да съм приключил.
Прочете по лицето на Кати смес от тъга и загриженост и бързо се извърна, за да избегне погледа ѝ и да огледа улицата.
Това обръщане вероятно спаси живота им.
Долови някакво движение и погледна наляво покрай Кати към едно жълто такси, паркирано до тротоара с отворена врата на шофьора. Тялото му премина на автопилот още преди да е видял пистолета — лявата му ръка грубо блъсна Кати на тротоара, докато дясната му посягаше към глока. Мъжът го беше сварил неподготвен и вече беше вдигнал оръжието си, когато мозъкът на Рийс регистрира заплахата и започна процеса на реагиране.
„Наблюдавай. Ориентирай се. Реши. Действай.“ Целият свят премина на забавен кадър. Пистолетът му вече беше извън кобура и се насочваше към целта още преди Кати да падне на земята. Рийс видя проблясъка и чу гърмежа, но не изпита болка или някакъв признак, че е улучен. Тялото му се беше извъртяло наляво към нападателя и той изстреля три бързи куршума веднага щом пистолетът се ориентира към мишената. Два от куршумите с кух връх попаднаха в гърдите на мъжа, а третият улучи протегнатата му ръка с пистолета, като откъсна един от пръстите му. Лявата ръка на Рийс се плъзна пред гърдите му и също сграбчи дръжката на глока. Пистолетът изгърмя още два пъти в мига, в който мушката му се изравни с очите на противника. Двата куршума улучиха лицето на мъжа и гравитацията го просна на окървавена купчина на земята.