Рийс се завъртя в пълен кръг, като се оглеждаше за други заплахи. След като не откри такива, насочи вниманието си към Кати, която се беше свила на кълбо на тротоара в краката му. Отпусна се на коляно до нея и я хвана с лявата си ръка, като насочи дулото на глока към небето.
— Добре ли си? Улучи ли те някъде?
— Не, не мисля. Кой беше това? — попита Кати, видимо потресена.
— Нямам представа.
Рийс се изправи и сложи нов пълнител, като прибра частично използвания в задния си джоб. Продължи да оглежда района, докато изминаваше десетината метра до безжизненото тяло, което лежеше на улицата насред бързо разширяваща се локва кръв. Сетивата му започнаха да регистрират писъците на минувачите, които тичаха да се скрият някъде. Изрита настрани пистолета на кандидат-убиеца, извади портфейла от задния му джоб и го напъха в своя. Понечи да се втурне обратно към Кати, но спря и се обърна към таксито. Пристъпи към него решително и в същото време предпазливо, готов да стреля отново. Бързо огледа купето, за да се увери, че е празно. Макар че нямаше други заплахи, онова, което видя, потвърди най-лошите му страхове. На седалката до шофьора имаше четири снимки, едната от които беше официалната му флотска фотография, която се прави задължително преди заминаване в чужбина, за да имат актуална снимка, в случай че не се върнат живи. Рийс бързо отвори вратата и грабна снимките, след което забърза обратно към Кати.
— Хайде, да се махаме. Дай ми ключовете — каза той, издърпа я на крака и почти я повлече към паркираната кола. Отвори вратата и внимателно я настани зад волана на сребристия ѝ джип. — Виж, това не беше случайно нападение — каза той и ѝ показа снимката си, която беше взел от таксито. — Мишената сме били ние, или поне аз. Не можеш да се върнеш в апартамента си. Има ли някое сигурно място, където да отидеш? — Думите му звучаха спокойно и методично.
Кати изобщо не беше спокойна и ѝ беше малко трудно да смели въпроса.
— Ъ-ъ, да, брат ми е полицай в Ейнджълс Камп. Малко градче в Сиера.
— Ще свърши работа. Иди там. Не се прибирай у дома. Ще поддържам връзка.
Рийс се обърна да си тръгне, но спря.
— Чакай. — Протегна ръка и остави глока на пода под седалката ѝ. — Не стреляй по никого, освен ако не можеш да избягаш. Не забравяй, че тази кола може да бъде и оръжие. Глокът е зареден и няма предпазител. Просто насочваш и дърпаш спусъка, докато онзи пред теб не падне. Поеми си дълбоко въздух. Всичко ще е наред. А сега тръгвай. Бъди нащрек и се пази.
Рийс затвори вратата и я загледа как се мъчи да се овладее. Когато тя завъртя ключа и погледна към огледалото, се обърна и тръгна обратно към своята кола. Сирените вече виеха в далечината и Рийс избра маршрут към магистралата, който не минаваше покрай мястото на престрелката.
35.
Стигна до дома си без инциденти. Първата му работа беше да извади резервния глок от сейфа и да го зареди. „Две е едно, едно е нищо.“ Предпочиташе „Глок 19“ пред „Зиг Зауер“, който използваше на работа заради неговата надеждност, издръжливост и размери. Достатъчно е да смениш стандартния мерник със светещ и готово. Рийс пъхна пистолета в празния кобур и допълни пълнителя в джоба си с нови патрони. След това провери телефона, който беше оставил на скрина, и откри обичайните съобщения и имейли от приятели и роднини. Това беше телефонът, свързан с него с име, номер, адрес и кредитна карта, и съответно лесно можеше да се проследи. В него нямаше нищо, което да подсказва, че току-що е убил човек посред бял ден на улиците на Лос Анджелис. Остави телефона, отвори лаптопа и прегледа няколко местни новинарски сайта. В един от тях имаше кратко съобщение за престрелка в Китайския квартал, но само заглавие и без същински факти.
Нямаше съмнение, че беше стрелял при самозащита, но напускането на сцената определено беше някакво престъпление. Рийс знаеше, че ако беше останал на място, за да изчака полицията, и участието му в престрелката стане публично достояние, това ще попречи на мисията му. Нямаше нищо, което да го свързва с инцидента, освен описанието му, което отговаряше на хиляди белокожи в Южна Калифорния. А ако някой все пак го свържеше със стрелбата, сигурно вече щеше да е късно.