Выбрать главу

Всички момичета се качваха на дългата сцена за по две песни, през което време се разсъбличаха и изпълняваха акробатични номера на въртящ се прът, облечени само по обувки с прекалено високи токчета. След танца всяка обикаляше помещението и приканваше мъжете да „подкрепят танца ѝ“, като в същото време преценяваше всеки клиент за частно представление в отделната част на клуба, където се правеха истинските пари. Момичето, което беше на сцената, когато Рийс седна, беше прекалено привлекателно, за да работи на подобно място. Какво ли я караше да стои в подобна дупка? Нямаше начин да научи истинската история, ако я попиташе, а Рийс си имаше достатъчно свои проблеми, за да се опитва да спасява двайсет и две годишна стриптийзьорка от Сан Диего. Не бяха малко случаите с млади тюлени, заблудени от легендарната танцьорка със златно сърце. Рийс кимна учтиво и пъхна банкнота в жартиера ѝ, когато тя дойде на масата му за бакшиш. Следващото момиче беше пълно, може би дори бременно, и започна да трамбова тромаво по сцената: изглеждаше още по-нелепо с високите си токчета. Гледката щеше да е смешна, ако не бе толкова тъжна.

Ръка на рамото му откъсна вниманието му от сцената. Рийс погледна високата мършава млада жена, извисяваща се над него. Тя се наведе към ухото му и попита дали може да седне. Рийс посочи свободното място, но вместо това тя се настани в скута му. Беше облечена в къса черна нощница с прашки и явно характерните за стриптийзьорките прозрачни обувки с високи токчета. На носа си имаше златна халка и по-голямата част от тялото ѝ бе покрита с татуировки. Косата ѝ беше боядисана в плътно черно и контрастираше с бледата ѝ кожа като клавишите на пиано. Беше точно онова, което търсеше Рийс.

— Аз съм Рейвън — заяви тя и сложи ръце на раменете му.

— Родителите ти сигурно отрано са предсказали кариерата ти — отбеляза Рийс през гърмящата музика.

Тя или не обърна внимание на шегата му, или беше преминала на автопилот и не я забеляза.

— Прекалено си готин, за да си тук. Каква е историята ти?

— Просто се опитвам да си прекарам добре.

— Нима това не се отнася за всеки? Какво ще кажеш да ме черпиш едно питие?

Рийс знаеше номера — черпиш танцьорката питие и тя разделя раздутата цена на долнопробното шампанско или още по-лошо, на плодовия сок, със заведението.

— Разбира се — отвърна той.

Рейвън махна на сервитьорката, която донесе някаква искряща течност в чаша за шампанско. Рийс хвърли двайсетачка на масата и каза:

— Задръж рестото, ако има такова.

И си спечели разбираща усмивка от сервитьорката.

— В доста добра форма си — отбеляза Рейвън и го потупа по гърдите. — Не ми приличаш на военен и си твърде стар, за да си бейзболен играч. Строител?

— Нещо такова.

— Искаш ли да идем да ти потанцувам на четири очи? Ще се погрижа много добре за теб.

— Какво ще кажеш да поседим тук и да поговорим? Няма да съжаляваш.

— Обичам да говоря, бебче. Не че другите са тук, за да си приказват с мен.

— Предполагам, че обичаш да купонясваш?

Очите ѝ светнаха, когато чу жаргона за употреба на дрога.

— И още как, обожавам да купонясвам. Но ти не ми приличаш на купонджия.

— Човек никога не знае, нали? Имаш ли?

— Може би. Какво търсиш? — Игривото ѝ настроение се смени с делово, когато тя заряза ролята на танцьорка, за да я смени с доста по-доходоносното амплоа на дилър.

— Нещо за гърба ми. Лоритаб, роксис, пъркс, каквото имаш.

— Мисля, че диджеят има метадон, на големи хапчета. Не си ченге, нали?

— Определено не съм ченге. Колко?

— Ще ида да го питам.

Тя тръгна бързо към издигнатата будка и изчезна нагоре по стъпалата. Върна се след две минути с присвити очи и палава усмивка. Настани се отново в скута на Рийс, като този път го възседна.

— Има четири. Ще ти ги продаде за сто всяка. Аз не печеля нищо, само посреднича.

„Да бе“ — помисли си Рийс, но не го каза на глас. От проучването си знаеше, че цената е направо пладнешки обир, но не му пукаше особено. Бръкна в джоба си и извади четири стодоларови банкноти. Рейвън ги пъхна в гащичките си, извади пак оттам пакетче станиол и го сложи в джоба на ризата му. Рийс изпита известно облекчение, че не му се е наложило да го докосва с ръка.