— Благодаря, бебче — каза Рейвън, наведе се и го целуна по бузата. После стана от скута му и Рийс тръгна към изхода.
След като се прибра, Рийс си сложи латексови ръкавици и извади пакетчето станиол с хапчетата, които беше купил от Рейвън. Въпреки разпространеното мнение, че метадонът е средство за лекуване на пристрастени към хероин, основната му съставка се използваше като болкоуспокояващо. Рийс беше научил, че метадонът е много труден за изписване, тъй като терапевтичната му доза се припокрива с потенциално смъртоносната и защото като опиат с продължително действие полуживотът му също е много дълъг. Въпреки това мнозина използваха метадона за облекчаване на хронични болки поради ниската му цена. Рийс беше изчел редица статии за пациенти на „Медикейд“, случайно предозирали предписания им метадон, и бе прегледал материалите от медицинска конференция за починали от свръхдоза изписани лекарства — нещо, което се наричаше „полифармация“.
Прибра две от големите таблетки метадон в найлоново пликче заедно с четири таблетки алпразолам, изписан му от „Балбоа“, както и каризопродол, който намери в аптечката, остатък от травма на врата преди две години, която беше получил при мач по ръгби с британски колеги по време на една програма за обмяна на опит. Прибра пликчето в по-голямо и го сложи на кухненския плот. С чукчето от хаванчето натроши таблетките и ги стри на прах. Прибра пликчето и изхвърли останалите хапчета в тоалетната, след което сложи пластмасовите шишенца и ръкавиците в хартиена торбичка, за да ги изгори.
Цялата му екипировка беше подредена на пода на едноместния гараж на дома му — оръжията и различното оборудване, събрано през годините работа в специалните операции. Почисти и смаза оръжията, зареди пълнителите и приготви експлозивите. Направи го по същия начин, по който го бе правил при безбройните тренировки и реални мисии през последните осемнайсет години. Единствената разлика беше, че този път не го правеше заедно с другарите си, макар да се надяваше, че те го гледат някъде отгоре.
Отмяташе всяко нещо в списъка, докато преглеждаше торбите и кутиите с оборудване. Въпреки желанието си да остане у дома, сред остатъците от предишния си живот, тук беше прекалено уязвим. Налагаше се да вземе всичко необходимо, за да изпълни мисията си и да създаде нова оперативна база в апартамента на „работодателя“ на Бен.
В 6:00 сутринта на следващия ден, след поредния сън с бронежилетка, белият „Ланд Крузър“ беше натоварен и пътуваше на изток по I-8. Рийс отпи глътка кафе от пътната чаша на „Йети Рамблър“ и изпита леко облекчение от напрежението, което беше тормозило тялото му от седмици. Умът му беше бистър и нямаше признаци на главоболие. Пресегна се и включи уредбата, чу познатия китарен рефрен на една от любимите си банди и успя да се усмихне уверено, докато излизаше от шосето под звуците на „Магистрала към ада“ на AC/DC.
37.
Корпоративни офиси на „Капстоун Капитал“
Лос Анджелис, Калифорния
Тази работа започваше да се оплесква здравата. Джеймс Рийс имаше определено лошия навик да остава жив и започваше да създава сериозни проблеми между заинтересованите страни. Дж. Д. Хартли беше настоял за среща на живо и асистентът му се беше обадил на Майк Тедеско, за да уведоми, че конгресменът пътува към Ел Ей. Самолетът му щеше да кацне след един час в Санта Моника, откъдето той щеше да пристигне направо в офисите на „Капстоун Капитал“. Сол Агнон се беше заел да уреди импровизираната среща между Дж. Д., Хорн, Хауард и Тедеско. Последните трима чакаха нетърпеливо в конферентната зала на Хорн. Най-после им съобщиха, че конгресменът е в сградата. Успехът на RD4895 зависеше изцяло от подкрепата на семейство Хартли.
Никой не помнеше да е виждал съвършения политик толкова раздърпан. С внушителния си ръст от метър и деветдесет, гъста прошарена коса и целогодишен слънчев загар Хартли ясно показваше, че е някой, дори да не знаеш кой точно. Той влезе в отделената с матови стъкла конферентна зала и седна на огромната маса от черен мрамор без никакви поздрави и ръкостискания.
— Кажете ми, че имате план, господа.
Хорн заговори пръв.
— Конгресмен Хартли, както обикновено се радваме да ви видим, макар че ни се иска да беше при по-добри обстоятелства. Както знаете, усилията ни да премахнем капитан Рийс от ситуацията се оказаха проблематични.
— Проблематични? Така ли го наричате, след като жена ми ви даде ключовете към разузнавателното кралство, а вие оплескахте всичко? Първо пращате банда боклуци да свърши работата, когато онова копеле дори не си е било у дома, а после се дъните, след като сложихме в скута ви проклет джихадист, готов да стане мъченик?