— Сър, агент Холдър се занимаваше със спящия актив — намеси се капитан Хауард.
— Не се опитвайте да припишете тази каша на Холдър. Той е по-компетентен от всички ви, взети заедно. Какво ще правите сега? Имате ли изобщо план как да премахнете онзи тип?
— Сър, ако може — започна Хорн в опит да си възвърне контрола върху срещата. — Както знаете, „Капстоун“ има отдел за сигурност с много опитен персонал. Всичките ни хора работят зад граница благодарение на договора с Министерството на отбраната, който вие и съпругата ви бяхте така щедри да ни осигурите, но аз извиках един екип обратно в Щатите. Те ще проследят Джеймс Рийс и ще свършат работата на всяка цена.
— Не, няма. Няма да позволя на банда наемници с връзки с жена ми да започват проклети битки в предградията. Ще държите хората си изкъсо, докато не ви кажа друго.
— Да, сър, разбирам — отвърна Хорн.
— Не знам какво точно разбирате, господин Хорн. Ако проклетите медии надушат, ще превърнат тази история в таблоидно шоу, подправено с всяка конспиративна глупост, за която можете да се сетите. Не мога да позволя жена ми да бъде подложена на медийно очерняне заради това. Работихме цяло десетилетие да изчистим името Хартли и няма да позволим то да се озове на боклука заради услуга, която сме ви направили.
— Сър, подготвяме обвинения срещу капитан Рийс. Мога по всяко време да наредя да бъде арестуван. Достатъчно е само да кажете — услужливо се обади Ленард Хауард.
— Чудесна идея, вкарайте го в ареста, където не може да бъде убит и където някой военен лекар, когото не можем да контролираме, диагностицира тумора му. Благодаря, но не. Господа, оправете тази каша, или няма да разчитате на подкрепата на министъра, независимо дали тази измишльотина даде плодове, или не. И бъдете така добри да държите агент Холдър в течение. А сега имам да свърша и други работи, докато съм тук.
Всички в залата знаеха, че „другите работи“ на конгресмена са свързани с нещо младо, русо и силиконово. Дж. Д. Хартли стана, закопча си сакото и обърна гръб на останалите преди някой да е успял да му протегне ръка за довиждане.
38.
Аризонската пустиня
Рийс намери на картата някакъв път източно от Юма, Аризона, който продължаваше на юг в пустинята. От него започваше отбивка на изток, по която нямаше следи от скорошно движение. Той продължи по нея няколко километра, докато не стигна до края ѝ, обърна и се върна приблизително в средата ѝ. Излезе бавно от пътя, като внимаваше да избягва големите камъни, които бяха разпръснати чак до хоризонта.
Спря колата, изгаси двигателя и взе празния кашон от дясната седалка, преди да слезе и да отвори багажника. Премести един куфар и два по-малки брезентови чувала, отметна едно одеяло и разкри голямата пластмасова кутия под него. Отвори я и извади от нея лазерен далекомер, който прибра в джоба на якето си. С помощта на телбод от един от чувалите закрепи голям лист хартия с разграфена мишена отстрани на кашона. После постла одеялото на земята така, че краят му да е успореден на задната броня на колата. Отнесе кашона на известно разстояние, извади далекомера от джоба си и го насочи към колата. Взе кашона, направи няколко крачки назад и отново измери разстоянието. След като остана удовлетворен, сложи кашона на земята така, че листът да е обърнат към колата. Сложи в него един камък с размерите на футболна топка и затвори капака.
Върна се при колата, отвори задната врата, взе найлоновия калъф и го остави на одеялото. Извади от багажника две чувалчета с пясък и постави едното в предната част на одеялото, а другото в средата, след което взе заглушаващи слушалки и пластмасова кутия за патрони от един от чувалите. Сложи си заглушителите, коленичи на одеялото и отвори калъфа, в който имаше ръчно изработена ловна пушка. Създателят ѝ беше изработвал само десетина подобни годишно, защото отделяше много часове да ги направи толкова съвършени, колкото позволяваше огромното му търпение и умения. Рийс щеше да мине много близо до мястото, където беше изработена пушката. Жалко, че нямаше да може да посети създателя ѝ.
Дръпна затвора и сложи пушката върху двете чувалчета. После легна по корем зад нея и отвори синята кутия за муниции. Петдесетте медни патрона блестяха под утринното слънце и изглеждаха така, сякаш можеха да стигнат чак до Луната. Рийс се усмихна при мисълта за баща си, докато внимателно ги вадеше един по един. Взе пълнител от кутията и огледа работата на баща си. Месинговите гилзи бяха закалени в горната част и старателно полирани. „Произведения на изкуството.“ Отворите на гилзите бяха със скосени ръбове, капсулите бяха поставени точно на място, количеството барут беше внимателно отмерено, а куршумите бяха направени така, че да попаднат на нужното място в началото на цевта. Баща му му беше подарил пушката и петдесетте ръчно изработени патрона в Коронадо преди почти петнайсет години. Това беше последният път, когато Рийс го видя жив. На вътрешната страна на капака на кутията имаше малко листче, върху което до най-малката подробност беше описано изработването на патроните. Беше отбелязана изходната скорост и вертикалното отклонение на куршума на определени разстояния. Под описанието със синя химикалка имаше добавена бележка от баща му: