Джеймс, точността с пушката изисква точност на ума. Не пропускай, синко.
Рийс не възнамеряваше да пропуска. Зареди патрон в пълнителя, като го натисна надолу, докато пружината не изщрака. Затворът се плъзна напред и надолу като коприна, свидетелство за многото часове внимателно напасване и полиране на частите. Рийс намери мишената през оптичния мерник и вдигна глава, за да прецени вятъра. Почти нямаше такъв, което определено улесняваше живота му. Зае отново позиция, хванал пушката здраво, но без да стиска ненужно силно. Дясната му ръка беше върху ложата, а лявата — върху чувалчето с пясък. Внимателно премести пушката и чувалчетата така, че оръжието да сочи точно в центъра на мишената, без да се налага да я нагласява ръчно — така нареченото „естествено прицелване“. След това вдигна пушката малко над центъра, за да компенсира разстоянието, забави дишането си и изравни оптичния мерник с вертикалните и хоризонталните линии на мишената. Пое дъх и бавно издиша, докато пръстът му обираше мекия спусък. По време на естествената пауза между вдишване и издишване продължи да натиска спусъка, докато чукчето не се освободи и пружината не засили иглата на ударника напред към капсула, задействайки поредицата събития, които запратиха въртящия се в спирала куршум към мишената.
Откатът на пушката беше силен, но не и болезнен благодарение на дизайна на приклада от фибростъкло. Рийс нагласи мерника след ритането, насочи го обратно към мишената и видя дупка калибър 30 точно в средата. В момента се намираше съвсем малко над морското равнище и съответно същото се отнасяше за мишената, но беше важно да знае точното равнище. Така можеше да прави фини настройки. Издърпа затвора и празната гилза падна на одеялото. Зареди още три патрона и плъзна затвора напред, след което постави предпазителя в централна позиция. Извади от единия чувал бинокъл „Сваровски“ и си избра един характерен камък на няколкостотин метра. Остави австрийския бинокъл и измери разстоянието с далекомера — 672. Консултира се с таблицата на кутията и направи съответните промени с помощта на шайбата на мерника. Вятърът леко се беше усилил и духаше отдясно със скорост между пет и осем километра в час. Зае отново позиция, компенсира внимателно за вятъра и повтори процеса по прицелване и стреляне. При втория изстрел мишената му отново рязко изчезна надолу при ритането на пушката, когато куршумът излетя от цевта. Рийс успя да насочи мерника обратно към камъка навреме, за да види облачето прах — попадение. Избра си други две мишени на различни разстояния и също ги порази. Удовлетворен, нагласи мерника отново на нулево положение и прибра пушката в калъфа. Празните гилзи бяха върнати на свободните им места в кутията за патрони и оръжието с мунициите бе сложено на пода зад предната седалка.
Рийс можеше да изпробва ловната пушка „Еколс Леджънд“ на всяко публично стрелбище, но следващите две оръжия определено щяха да привлекат много повече внимание. Той беше сигурен, че е нарушил поне няколко федерални закона, както и различни членове на Единния кодекс за военно правосъдие, като не е върнал оръжията си и като бе взел допълнителна екипировка от оръжейната, но тези провинения щяха да бледнеят в сравнение с престъпленията, които щеше да извърши. Извади късоцевния М4 от кутията и му сложи пълнител PMAG с трийсет патрона. По-къса версия на оръжието, използвано от повечето американски войници, автоматът на Рийс имаше камуфлажно покритие на тъмножълти и кафяви петна. В предния му край беше закрепен инфрачервен лазер ATPIAL, който се виждаше само с устройства за нощно виждане, но имаше и нормален лазер, който Рийс включи. Автоматът имаше и фенер Surefire Scout Light, разположен така, че да е леснодостъпен от предната ръкохватка. Върху плоската горна част беше монтиран холографски мерник EOTech, зад който имаше оптичен мерник с тройно увеличение. Системата работеше подобно на дисплея на изтребител и позволяваше на стрелеца да държи двете си очи отворени и да използва отражението върху „предното стъкло“, за да се прицелва. През оптичния мерник осветеният правоъгълник продължаваше да се вижда, но мишената изглеждаше три пъти по-близо, което осигуряваше по-ефективна стрелба на по-голямо разстояние. При близък бой стрелецът бързо можеше да отмести увеличителя или да го махне напълно за по-бързо прицелване.