— Джоунси, ти и Майк останете да посрещнете птичките. Ние с Бузър отиваме да проверим за оцелели. Бузър, вървиш на петнайсетина метра зад мен. Стъпвай там, където стъпвам аз. Вървим бавно. От ТОЦ казват, че от другата страна нищо не се движи, но бъди нащрек.
— Ясно, Рийс.
— Да вървим.
Двамата тръгнаха нагоре по склона на хълма или по-скоро на планината. Камъните, стръмният наклон и двайсетте килограма снаряжение забавят напредването, особено когато се движиш през евентуално минно поле.
— СПУКИ, движим се от ЕХО Три към ЕХО Осем. Всичко от северната страна на хълма е легитимна мишена.
— Разбрано, Нула Едно. Все още няма никакво движение.
„Странно.“
— Прието.
Рийс и Бузър вървяха бавно нагоре по склона. Във въздуха се носеше тежката миризма на барут, кръв, прах и смърт. Нещо от лявата им страна се раздвижи.
— Бу, засичам движение. Не се втурвай напред. Продължавай да ме следваш — прошепна Рийс в радиостанцията. В отговор Бузър натисна два пъти копчето на своята радиостанция, което означаваше „прието“.
Рийс се насочи в посока на движението и звука, който се оказа стонове. Дони Мичъл, един от най-младите членове на екипа, умираше сред камънаците на Източен Афганистан. Тялото му липсваше от кръста надолу. Той протегна ръка към Рийс.
— Спипахме ли ги, сър? — успя да промълви Дони. — Автоматът още е у мен.
— Определено е у теб, друже. Определено. Предстои въздушен удар. Ще ги попилеем. — Рийс седна до Дони и сложи главата му в скута си. Когато първите куршуми се посипаха върху целта, устните на Дони се извиха в слаба усмивка, докато той се отнасяше във Валхала.
Рийс вдигна глава към Бузър, който си проправяше бавно път през осеяния с големи камъни склон. Зад него първо чу, после видя как черните хеликоптери се спускат в долината, насочвани от Джоунси и Майк.
„Ще попилеем обекта от въздуха и после ще влезем с рейнджърите, за да оценим пораженията и възможното му използване.“
Едва тогава започна да осъзнава мащабите на случилото се.
„Изгубих екипа си. И отговорността за това е моя.“
За втори път тази нощ очите му се напълниха със сълзи. Нямаше представа как ще се развият нещата.
2.
Военновъздушна база „Баграм“
Баграм, Афганистан
Рийс се събуди. Лежеше по гръб. Всичко пред очите му беше размазано. Той примигна, за да проясни зрението си и да успокои болезненото туптене в главата си.
„Къде съм?“
Завъртя бавно глава и очите му се фокусираха върху някаква тръбичка, която стърчеше от ръката му. Осъзна, че нещо покрива носа и устата му.
„Система. Кислородна маска. Болница.“
Опита се да се надигне на лакти, но беше спрян от заслепяваща болка в главата.
— Рийс… Рийс… леко, друже. Леко.
Моментално позна гласа. Бузър.
— Докторе, той се събуди! — извика Бузър към коридора.
Това място нямаше нищо общо с полевите болнични палатки от навремето. Ако не знаеше, че е в Афганистан, човек можеше да си помисли, че се намира в медицински център на Военноморските сили в „Бетесда“ или „Балбоа“. Единственият признак, че се намира насред военна зона, беше вездесъщото бръмчене на дизеловите генератори, осигуряващи денонощно ток и климатичен контрол година след година.
„Явно и това става, когато воюваш повече от петнайсет години в някоя страна.“
Рийс махна кислородната маска и погледна приятеля си.
Бузър още беше с камуфлажната си екипировка — мръсен, смърдящ, със следи от сол насред афганската мръсотия от цялото потене по време на нощната мисия, но иначе изглеждащ съвсем наред. Бузър просто беше от онези хора, които винаги се отървават без драскотина. Бронежилетката и оръжието му ги нямаше, но Рийс знаеше, че задължително е скрил някъде в дрехите си пистолет.
— Какво стана? Как се озовах тук?
Бузър си пое дъх и се опита да скрие мъката и покрусата си, но се провали безславно.
— Рийс, от ВМКСС вече са тук. Поискаха да не ти казвам нищичко. Ама да си го начукат. Разбира се, че ще ти кажа.
„ВМКСС?“
— Положението е зле, Рийс — продължи Бузър. — Какво е последното, което си спомняш?
Рийс присви очи и се зарови в паметта си.
— Бяхме на билото, въздушните удари започваха, ОБР и евакуацията пристигаха… — Гласът му затихна. — Държах Дони.
— Да — потвърди Бузър. — Точно така. После цялата долина гръмна. Примамиха ни, Рийс. Беше по-изтънчен капан от всичко, което сме виждали. Знаели са точно какво ще направим, когато склонът на хълма се взриви. Знаели са, че ще попилеем обекта и ще извикаме помощ за ранените и убитите. Цялата долина, отправната ни позиция, е била минирана. Знаели са кога ще кацнат хеликоптерите и им видяха сметката. Първият разтовари рейнджърите и отлетя, а когато кацна вторият, те задействаха взривовете. Машината и всички рейнджъри, сър. Избиха ги.