Тя като че ли не го забеляза, когато той влезе и затвори вратата. Рийс я прегърна и я целуна по бузата, след което седна на канапето срещу нея. Беше в гимназията, когато тя получи първия си удар, и макар да се възстанови физически, вече никога не беше същата. „Не свиреше на пиано преди и вече няма изгледи да започне“ — с обич се шегуваше татко му. Както можеше да се очаква, тя бе започнала да показва признаци на деменция в края на шейсетте си години, а след смъртта на баща му рухна бързо. Всяко петаче, оставено от баща му, отиде за настаняването ѝ на място, на което да се грижат добре за нея, и тя бързо се превърна в любимка на екипа на центъра. Рийс пътуваше до Флагстаф всеки път, когато имаше възможност, макар и не толкова често, колкото му се искаше. Седеше с майка си и ѝ четеше от любимите ѝ книги. Реално погледнато, по-голямата част от майката, която познаваше, вече я нямаше. Въпреки това той трябваше да се сбогува с онова, което беше останало от нея.
Напоследък майка му говореше рядко и когато го правеше, казаното не беше много смислено. В добрите си дни на всеки трийсет секунди питаше колко е часът. Сега обаче изглеждаше, че слуша, и се взираше покрай Рийс към прозореца, докато той ѝ разказваше цялата история. Ако беше на себе си, щеше да ѝ спести болезнената вест, че любимата ѝ снаха и единствената ѝ внучка са убити в дома им само защото са свързани по някакъв начин с него. При тези обстоятелства Рийс беше сигурен, че тя не го разбира, а той имаше нужда да излее насъбралото се в гърдите му. Докато растеше, винаги беше споделял всичко с нея. Когато приключи разказа си за трагичните събития, преобърнали живота му, лицето ѝ си остана непроменено. После, без да откъсва поглед от прозореца, тя заговори тихо, но съвсем разбираемо.
— В книга „Съдии“ Гедеон пита Бог как да избере хората си за битка. Господ му казал да заведе хората си при реката и да им каже да пият. Онези, които лягали по корем и лочели като кучета, не били добри за него. Гедеон видял как някои коленичили и пиели с вдигнати глави, гледащи към хоризонта и с копия в ръка. Макар да били малко, те били хората, които му трябвали. Ти винаги си бил един от малцината, Джеймс. Не преставай да гледаш към хоризонта.
Побиха го тръпки. Майка му го погледна в очите и за миг той разбра, че съзнанието ѝ е ясно и тя разбира всичко.
— Обичам те, мамо — каза Рийс, целуна я по челото и тръгна към вратата със сълзи в очите.
39.
Стрелбище „Оук Трий“
Нюхол, Калифорния
— Пускай! — извика Хорн, вдигна двуцевката и проследи бързо движещите се мишени. Когато стреля, двата оранжеви керамични диска се пръснаха бързо един след друг над зелените храсталаци пред дулото. Той отвори пушката и двете гилзи изхвърчаха от цевите и паднаха на издигнатата дървена платформа.
— Браво, Стив — отбеляза леко раздразненият Джош Холдър, докато заемаше позиция. За първи път идваше тук и видимо беше впечатлен от първокласното стрелбище. Собственикът на „Оук Трий“ беше направил повече пари от високите технологии, отколкото би могъл да похарчи през целия си живот, и като че ли нямаше нищо против, че стрелбището не му носи печалба. За него истинската стойност на стрелбището беше във факта, че самото му съществуване тормози либералите в Лос Анджелис.
Хорн стреляше с „Кригхоф К-80 Краун Грейд Спортинг“ 12-и калибър. Беше я купил по време на една от кампаниите за набиране на средства на специалните операции, в която участваше с Тедеско и адмирал Пилснър. Пушката струваше повече от средностатистическа американска кола и му беше излязла още по-скъпо, защото някакъв задник се беше опитал да го бие в наддаването. Полираният приклад от турски орех, дълбоките гравюри в германски стил и прецизната изработка на ловното оръжие от световна класа не значеха нищо за Хорн. Единственото важно за него беше, че ще му завиждат за пушката. Тръжната оферта включваше дори пътуване до Германия за обиколка на фабриката и вечеря със самия Дитер Кригхоф, но Хорн така и не отиде. Разбира се, не се отказа от данъчната отстъпка за участието си в търга.
Асистентът му запазваше два курса седмично при най-добрия инструктор в Южна Калифорния, който обучава Хорн, докато той не беше в състояние да бие почти всеки, с когото излизаше на спортното стрелбище. Хорн никога не си беше падал по честните състезания и винаги се стараеше да стреля с партньори, чиито умения не можеха да се сравняват с неговите. Холдър беше от малцината, които будеха опасения у Хорн, и той искаше срещата да се проведе в неговата зона на комфорт, а не в тази на Джош.