След като се увери, че Агнон внимателно е прибрал пушката в кожения ѝ калъф и я е поставил на задната седалка, Хорн седна на мястото до шофьора и извади телефона си. Изключи се от блутут връзката с колата и се загледа нетърпеливо в екрана, макар да знаеше, че каньоните около Оук Трий блокират сигнала.
Сол предпазливо подкара спортната кола към магистралата, като очакваше всяка маневра да предизвика критиките на шефа му.
Веднага щом улови сигнал, Хорн позвъни.
— Хорн съм. Искам да бъдете изобретателни в справянето с Джеймс Рийс. — И прекъсна връзката, без да изчака отговор.
— Кой беше? — попита Агнон.
— Последната ни възможност, Сол. А сега гледай пътя и ме остави да свърша някои работи.
Агнон се подчини.
40.
Пущинаците на Уайоминг
Най-голямата промяна за Рийс, когато ставаше дума за проследяване на мишените в личния му кръстоносен поход, беше липсата на оперативна информация. По време на мисиите в чужбина цял контингент от помощен материал, както и огромният американски разузнавателен апарат, бяха на разположение да помагат на бойци като него да открият, набележат, довършат и използват врага. На тази мисия Рийс не само че беше лишен от тази поддръжка, но и трябваше да я изпълни по такъв начин, че да не оставя след себе си диря от улики. Не че се страхуваше, че могат да го арестуват, тъй като нито едно наказание от страна на държавата не можеше да се сравнява с онова, което вече беше изтърпял. Той трябваше да избягва закона и да отложи смъртта, за която знаеше, че е неизбежна. Просто не биваше да настъпи преди да е завършил мисията си. Колкото по-дълго успееше да държи противника и закона на тъмно, толкова по-добре.
Осъзнаването, че е вече мъртъв от растящия в мозъка му тумор, беше направо освобождаващо. Единствената му цел беше да въздаде правосъдие на онези, които му бяха отнели всичко. Не изпитваше ограничения, нито морални конфликти. Целта и визията му бяха ясни. Разбирането на насилието, което щеше да причини на онези, които бяха убили жена му, дъщеря му, неродения му син и бойните му другари, му даваше странно чувство на покой.
Беше отделил една седмица за наблюдение само за да открие, че целта му с готовност оповестява всяко свое движение на целия свят през социалните медии. Сякаш казваше: „Тук съм, ела и ме убий“. За Рийс, който през целия си живот се беше стремил да не се набива на очи, подобна нагласа беше объркваща. Движенията на Бойкин бяха рутинни и предсказуеми, а теренът и времето — идеални за онова, което Рийс беше намислил в Коронадо.
Не беше стъпвал на планина от катастрофалната операция в Афганистан, но преходите из пущинаците на Уайоминг с леко облекло и малка раница посред бял ден бяха нещо много по-различно от патрулирането из враждебна територия в пълен мрак, като влачиш тежките инструменти на военния занаят. Беше очаквал, че ще види ловци, излезли на оглед преди откриването на сезона, но не срещна жива душа, докато следваше хребета, вървящ успоредно на магистралата.
Мина през района, който избра по-късно, като го забеляза едва когато погледна назад. Тясната дълбока клисура му предоставяше ясен изглед към шосето, като в същото време можеше да остане скрит от всички страни, освен отгоре. Единственото нещо над него днес беше ясното синьо небе, така че шансовете да бъде забелязан от нещо друго освен от хеликоптер бяха нищожни.
Извади малкия си бележник и лазерния далекомер и направи подробна скица на района, като си отбеляза разстоянието до различни точки от терена. Докато коли и камиони пътуваха на север по пътя, той си представяше как избира момента, за да стреля по всяко превозно средство. Като най-добро място се очертаваше едно спускане на пътя на около 570 метра от мястото, на което се намираше, и съчетанието на пътя и височината отговаряше на неговата теория за „инцидент“. Едва ли можеше да се надява на по-идеални условия. Отбеляза мястото на картата и джипиеса и продължи в търсене на по-пряк път обратно до колата си.
Имаше два дни за убиване, които прекара в изучаване на района. Паркира пред общинската библиотека на Сода Спрингс, Айдахо, включи стария айфон и се свърза със света през безплатния уайфай. На Signal го очакваше съобщение от прякора на Кати.