— Казва се Орион. Виждаш ли онези звезди? — попита Рийс и посочи. — Това е Поясът на Орион. Лесно се разпознава по него, нали? — Люси кимна. — Ако се вгледаш, можеш да видиш щита и сопата му. Бил е ловец.
— А как се е качил там? — попита озадачено Люси.
— Ами, ако си спомням правилно — продължи Рийс, като се мъчеше да си припомни митологията, — бил ужилен от скорпион, който сега се намира на другата страна на небето, така че двамата не се виждат един друг.
— Защо? — попита Люси. — Не са ли били приятели?
— Не точно — отвърна Рийс, като се надяваше, че дъщеря му няма да задълбае с въпроси какво е отвело Орион и Скорпион на местата им в космоса.
За щастие тя смени темата с друга, която Рийс очакваше.
— Тате, защо трябва да заминаваш на голямо пътуване?
Рийс и Лорън наричаха по-кратките учения „малки пътувания“, а предстоящото заминаване — „голямо пътуване“. Така беше по-лесно за детския ум да схване заминаването му.
— Ами, понякога татковците трябва да заминат на големи пътувания.
В техния приятелски кръг „татковците“ винаги заминаваха на „големи пътувания“. За щастие Люси все още не разбираше, че понякога татковците не се връщат от тях.
— Това е последното ми голямо пътуване, скъпа. След това няма да ходя на други. Ще остана вкъщи с теб и мама. Очаквам го с нетърпение.
— И аз, тате! — отвърна тя колкото на него, толкова и на себе си. — Заради лошите хора ли заминаваш?
Рийс се замисли. Двамата с Лорън се стремяха да предпазват Люси колкото се може повече от по-суровите реалности на живота на дете на военен в страна, която непрекъснато е на бойна нога. Това беше времето на Люси да бъде невинна. Но се оказваше, че тя е научила повече, отколкото бяха предполагали.
— Понякога татковците трябва да се бият с лошите хора далеч оттук, за да не могат те да дойдат в страната ни. Правим го, за да останем свободни. Ти и мама сте част от това. Ние тримата сме екип. Всички правим жертви, за да запазим страната си свободна.
— Когато порасна, аз също ще се бия с лошите.
Рийс преглътна бучката, появила се внезапно в гърлото му.
— Надявам се да не ти се наложи, скъпа. Обичам те, ангелче мое.
— И аз те обичам, тате.
Тя положи глава върху рамото на баща си и се сгуши в него. На Рийс му се искаше този момент да не свършва никога. Щеше да се връща към този спомен през целия си престой в Афганистан. Когато се връщаше от мисия, мръсен и уморен, преди да си легне се връщаше на онзи плаж, при вълните, огъня, желатиновите бонбони и Орион. Върна се към него и сега, като се надяваше само на още един шанс отново да държи дъщеря си в обятията си и да я люлее, докато заспи на далечния плаж. За него това беше раят.
— Ще се видим скоро, скъпа — прошепна той на гаснещите въглени на огъня, докато се унасяше в сън.
41.
Шерифът на окръг Линкълн, Уайоминг, пристигна на мястото час след подаването на сигнала. Офисът му се намираше в Афтън, а разбитият джип „Мерцедес“ се намираше в най-северната точка на юрисдикцията му. Двамата патрулни полицаи, двама заместник-шерифи и служител от Администрацията за дивеча и рибата бяха на място, заедно с детектива от неговия офис. Беше пристигнала и линейка, но парамедикът и шофьорът още бяха вътре, тъй като нямаше какво да направят за човека в сребристия мерцедес. Една от патрулните коли беше спряла така, че да блокира лентата на шосето, а полицаят стоеше на пътя и пренасочваше редките шофьори така, че да заобикалят мястото, станало местопрестъпление. Шофьор на влекач стоеше и се взираше в разбитото превозно средство, мъчейки се да измисли как да го извади от дълбокото дере.
Шерифът приближи групата офицери, която се беше събрала на банкета над колата и се взираше надолу.
— Шерифе, както знаете, патрулът откри колата малко след девет сутринта — каза детективът. — Видели са следи от гуми и са спрели да проверят. От Бърза помощ откриха входна огнестрелна рана в центъра на лицето на водача и изходна на тила. Ако се съди по входната рана, според мен куршумът е изстрелян от пушка, най-вероятно трийсети калибър. — Детективът посочи следите от гуми по пътя. — Според нас шофьорът е бил прострелян, докато се е движил в тази посока, и скоростта и рязкото завиване са причината колата да се преобърне и да падне долу.
— Това определено изглежда логично, като изключим куршума в лицето. Кой е застрелял този човек и защо?