— Днес се открива сезонът за елени, шерифе — каза служителят от Администрацията за дивеча и рибата. — Някой с разрешително, вероятно излязъл още вчера в гората, е стрелял по елен на пътя. Незаконно е, но знаем, че се случва. Пропуснал е, куршумът е прелетял над целта и после се е снижил точно когато нещастникът се е появил в началото на спускането. Ако питате мен, просто е извадил лош късмет.
— Ще се съглася. Виждал съм и по-странни неща. Кой е той?
— Според шофьорската книжка името му е Маркъс Бойкин — отвърна детективът. — Колата му е с нюйоркска регистрация, но имаме регистриран Маркъс Бойкин в Стар Вали Ранч. Типичен сезонен обитател.
Удовлетворен, че хората му са провели подробно разследване, шерифът кимна и тръгна обратно към държавния си „Форд Експедишън“. Имаше да изнася реч на обяд в Търговската палата и не искаше да закъснява.
42.
Бърд Рок, Калифорния
Възбуден от прилива на адреналин след утринния успех, Рийс потегли направо към Южна Калифорния, като спираше само колкото да хапне и да зарежда на малки бензиностанции, като за всичко плащаше в брой. Пристигна при мястото на Бен в полунощ, влезе на заден в алеята и вкара колата в гаража, където разтовари екипировката си. Дори в този час си личеше, че мястото е прекрасно, съвременна сграда в модерното предградие Бърд Рок на Сан Диего, сгушено между Ла Хоя и Пасифик Бийч. Дизайнът съчетаваше дърво и стомана. Огромни прозорци от пода до тавана водеха към веранда с изглед към тъмния океан. Макар че не се намираше непосредствено до отвесните скали, Рийс пак можеше да чуе прибоя. Той взе душ, отвори папката в SpiderOak, остави кратко съобщение на Едуардс: пристигнах, донеси закуска, след което си легна.
След шест-седем часа чу някой да блъска по вратата и осъзна, че е спал като заклан. Грабна глока от нощната масичка и погледна през щорите на спалнята. Взетата под наем кола на Бен беше паркирана долу на алеята. Все още сънен, той хвърли пистолета на леглото и отвори задната врата, както си беше само по боксерки и тениска.
— По дяволите, да не те събудих? Мога да дойда по обед, ако искаш. Да не си мислиш, че си отново в колежа, момко? Трябва да се подстрижеш и да се обръснеш. Започваш да приличаш на лошите. Донесох ти любимата ти закуска от „Нощ и ден“.
Рийс му отвърна с вдигнат среден пръст и отиде в малката кухня да направи кафе, докато Бен разопаковаше храната на плота.
Рийс отхапа огромно парче бурито и направи жест, обхващащ дома и изгледа към океана.
— Хубаво местенце.
— Да, работодателят ми има няколко такива на различни места из страната. Използват ги за инструктажи и срещи, които трябва да се проведат неофициално по една или друга причина. Точно това място е доста добро и почти не се използва.
— Парите на данъкоплатците в действие, а? Това място сигурно ви струва стотици. Имам предвид хиляди.
— Добрият стар Чичо Сам — отвърна Бен и се усмихна. Довърши закуската си, напъха щипка тютюн зад долната си устна, след което извади папка от малката раница, която беше закачил на облегалката на стола си.
— Добре, брато, оказва се, че скапаняците, които са направили това, не са местни гангстери, а истински гадни омбре от Мексико. Както знаеш, от Администрацията за борба с наркотиците ги наблюдават много внимателно и дори са ги засекли да влизат и излизат в нощта на атаката. Нямам конкретна информация за самоличността на извършителите, но знаем, че са от Картел Хулиско Нуева Генерасион, КХНГ или Нова генерация, и знаем къде живеят. — Едуардс плъзна по масата няколко снимки, показващи от различни ъгли една и съща триетажна бетонна сграда с решетки по балконите и прозорците и със сателитни телевизионни антени на покрива. — Живеят и действат от тази къща в Тихуана. Типична дупка. Можеш да очакваш десетина от тях, въоръжени с лично оръжие. Около тях сигурно има жени, а може би и деца. Нещо като гангстерски клуб. Не са някакви важни клечки, просто обикновени килъри.
Рийс разгледа внимателно снимките, като си отбелязваше различни особености на сградата.
— Някаква идея за вътрешното разположение?
— Не. АБН нямат очи вътре.
— Ами за квартала? Колко бързо могат да повикат помощ, ако стане напечено?
— КХНГ тепърва се установява в Тихуана, така че са доста уязвими. Това е нещо като преден пост. Опитват се да увеличат присъствието си в града и го правят от това място. Също както правим ние, когато установяваме аванпост по време на фазата „прочистване, задържане и изграждане“. Картелите в Тихуана и Синалоа не ги искат, така че положението вече си е напечено. Аз лично не бих искал да се задържам в района прекалено дълго, понеже вероятно имат стотици техни хора по улиците.