— Ясно. Къде точно в града се намира това място?
— Това е голямото предизвикателство. В Ла Санчес Табоада. Ето тук. — Едуардс посочи едно място на въздушната снимка на града. — Наистина лош квартал. Трудно може да се стигне до целта без местна помощ. Не би било зле да влезеш с един-два бронетранспортьора, но не бих искал да се мотая сам в три сутринта и да търся място за паркиране. Искаш ли да ти потърся помощ? Обзалагам се, че момчетата от Синалоа с удоволствие ще ти помогнат за отстраняването на конкуренцията им.
— Не. Шоуто си е мое. Ще се оправя. А и последното, което искаме, е да се замеся в престрелка в коптор като този с банда престъпници, на които не мога да имам доверие.
— Ясно. Кажи, ако мога да ти помогна по някакъв друг начин. Всички тези материали са за теб. Най-добрата информация, с която разполагаме. Ако размислиш за помощта, свиркай. Знаеш, че ще се появя, ако имаш нужда от мен.
— Благодаря, Бен. Помогна ми повече, отколкото можеш да си представиш. Не искам да се въвличаш повече, отколкото вече го правиш.
— Радвам се да помогна. А сега трябва да бягам. Имам работа. Опитвам се да вербувам един талант от Пети отряд. Пази се.
— Благодаря, друже, ти също.
Рийс прекара следващите няколко часа в проучване на информацията за къщата в Тихуана. Колкото и да му се искаше да отмъсти незабавно на чудовищата, които бяха убили жена му и дъщеря му, той знаеше, че сега не е време да се предава на чувствата си. Ако искаше да се върне жив от Мексико, трябваше първо да състави план. Освен това приемаше, че извършителите най-вероятно са наемници. И ако искаше да разбере кой ги е наел и защо, трябваше да се придържа към плана.
Имаше една възможност да изпълни следващата фаза от операцията, преди информацията му да е остаряла. Според имейл кореспонденцията между Джош Холдър и Сол Агнон след два дни последният щеше да замине на конференция в един курорт в Палм Спрингс. Агнон, който, изглежда, беше главината на това конспиративно колело, беше най-добрият шанс за Рийс да сглоби парчетата от пъзела.
Трудните уроци от Ирак и Афганистан бяха научили Рийс, че директното насочване към главата на змията може да доведе до нежелани резултати. Убиването или залавянето на висш лидер от Ал Кайда винаги водеше до появата на друг на негово място, но по-хитър и находчив, след като се е поучил от грешките на предшественика си. След известни проучвания и консултации някои командващи започнаха да прилагат друга, по-ефективна тактика — пресичащо прицелване, целящо премахването на потенциалните наследници, преди да се продължи нагоре и надолу по вражеската верига на командване през множество мрежи. Рийс разбираше тази методология. Агнон беше неговата версия на пресичащо прицелване. Рийс нямаше намерение да позволява на тази мрежа да се развие. Щеше да я унищожи. Щеше да избие всички.
43.
Палм Спрингс, Калифорния
Сол Агнон не беше от хората, които се социализират много. Работата му за Стив Хорн и „Капстоун“ монополизираше както времето, така и енергията му. Макар че технически не практикуваше, Агнон се гордееше с адвокатския си статут, а запазването на разрешителното изискваше задължителни опреснителни курсове по право. Всяка година той присъстваше на есенната конференция на адвокатската гилдия в Лос Анджелис в Палм Спрингс, което не само че покриваше задължителните опреснителни курсове, но и му осигуряваше дългоочакваната възможност да общува с други адвокати.
По време на вечерята Агнон седеше до една червенокоса юристка от голяма кантора в Ел Ей, но въпреки усилията си не успя да я убеди да отиде с него в къщичката му за едно последно питие. Остана до вечерните коктейли, но към единайсет вече беше готов да си легне. Очакваше го още един дълъг ден на семинари и за разлика от другите участници, представените теми всъщност му харесваха. Не държеше особено на пиене и се чувстваше леко замаян от трите чаши шардоне, които беше изпил на вечерята, и от маргаритата по време на приема. Винаги се губеше в този курорт с неговите лъкатушещи пътеки и десетки еднакви къщи за гости. Трябваше да върви цели десет минути в ясната пустинна нощ, за да стигне до къщичката си, и още трийсет секунди, за да изрови ключа от джоба на сакото си и да го пъхне в електронната ключалка по правилния начин, за да отвори вратата.
Затвори след себе си и със задоволство установи, че камериерката е пуснала класическа музика, докато си е вършила работата, макар да реши, че малко е прекалила с нивото на звука. Свали синьото си сако, отвори гардероба и взе една закачалка, но я изпусна на каменния под. „По дяволите!“ Наведе се да я вдигне, но внезапно нечии силни ръце го издърпаха назад и се сключиха около гърлото му, а два яки крака стегнаха тялото му и го притиснаха към пода. Агнон буквално лежеше върху нечии гърди, стиснат като в хватката на анаконда. Понечи да завърти глава, но когато го направи, ръката на нападателя се стегна още повече около гърлото му. Опита се да изкрещи, но от гърлото му не се изтръгна никакъв звук. С прекъснат достъп на кръв до мозъка той изгуби съзнание за секунди.