Сол се събуди след може би само няколко минути — гол, вързан, с вързани очи и запушена уста. Петата симфония на Бетовен гърмеше в ушите му от уредбата; дори и да можеше да крещи, никой нямаше да го чуе. Ръцете му бяха вързани отзад, краката му също бяха обездвижени по някакъв начин. Опита се да се изправи на колене, но веднага беше блъснат обратно на студения каменен под. Нападателят още беше тук и следеше всяко негово движение. Мозъкът на Сол още беше замъглен от алкохола, но му бяха нужни само секунди, за да се сети какво става. Джеймс Рийс го беше открил. Реалността на случващото се блъсна Агнон във формата на пълен, смазващ ужас. Усети парещо надигане в гърлото си и се задави, когато вечерята му се върна в устата му. Кърпата не позволяваше на гадната течност да излезе и тя напълни ноздрите му. Секунди след като беше дошъл на себе си след удушаването Агнон се давеше в собственото си повръщано. Паниката беше неописуема. Той се задави, изсумтя и се задави отново, като изразходваше скъпоценния кислород, който вече не достигаше на мозъка му.
Рийс гледаше как човекът изпада в конвулсии и повръщаното изхвърча от ноздрите му. Агнон започна да се мята като риба на сухо, жадуващ за кислород и давещ се в съдържанието на стомаха си. Колкото и да му харесваше гледката, Рийс не беше дошъл тук, за да гледа как мъжът, когото имейлите на Холдър идентифицираха като ключов фактор в убийството на семейството му и на другарите му, се дави в собственото си повръщано. Той се наведе да махне кърпата от устата на Агнон, като свали и превръзката на очите. Мъжът продължи да се гърчи в агония, лицето му стана мораво, а вените на врата му изпъкнаха като въжета.
Рийс го сграбчи за косата, дръпна рязко главата му назад и бръкна с облечена в ръкавица ръка в гърлото му. Повръщаното плисна на пода и тялото на Агнон се сгърчи в конвулсия, докато се освобождаваше от течността. Гнилата воня на стомашна киселина, храна и алкохол беше непоносима. Въпреки че си беше сложил хирургическа маска, Рийс трябваше да се извърне, за да не се задави. Драйфането на пода не беше добър начин да не оставиш ДНК следи на местопрестъплението.
От гърлото на Агнон се изтръгна животински стон, подобен на предсмъртното мучене на говедо. Добрата новина беше, че отново можеше да диша. Не каза нито дума, докато лежеше гол на една страна, задъхан и със стичащи се по лицето сълзи. Онова, което преди десет минути беше нормално човешко същество, сега се беше превърнало в тресяща се каша — точно както искаше Рийс.
— Вече можеш ли да дишаш? — попита той с глас, в който нямаше и капка съчувствие. Сол закима мълчаливо, без да отваря очи. Рийс се надяваше, че сърцето на жертвата му няма да се пръсне.
Когато реши, че дишането на Агнон се е нормализирало, Рийс завърза очите му с пропитата с повръщано кърпа, с която преди беше запушил устата му, и повлече отпуснатото му тяло към банята. Вече я беше подготвил и беше сложил две големи хавлии на ръба на ваната, за да не му натърти гърба.
Покорството на Сол, докато го настаняваше, показваше, че процесът няма да отнеме много време. Рийс уви главата на Сол с найлон, като покри устата, но не и носа. След това издърпа тялото му през ръба на ваната, така че главата и тялото му да са под нивото на кръста, а краката му останаха навън, като почти докосваха плочките на пода. Възседна по-дребния мъж и го сграбчи за гърлото с лявата си ръка, за да обърне главата му на подходящия ъгъл, докато завърташе кранчето на водата с дясната. Душът беше ръчен и Рийс го насочи към лицето на Агнон. Очите и ноздрите на Сол се напълниха с вода, която се стече надолу в синусите, устата и гърлото му. Ъгълът, под който беше завъртяна главата му, не позволяваше на водата да навлезе в дробовете му и тя нямаше да го удави, въпреки че мозъкът на жертвата му казваше обратното.
Всяка фибра в тялото на Сол крещеше за глътка въздух и Рийс трябваше да напрегне всичките си сили, за да го удържи. Агнон се закашля, за да изкара водата от гърлото си, но найлонът действаше като еднопосочен клапан, който оставяше въздуха от дробовете му да излиза, като в същото време задържаше водата в устата му. Рийс беше научил номера с найлона от разпитите, провеждани от ЦРУ в дивите дни непосредствено след 11 септември, когато американците все още имаха волята да победят. Той продължи да пълни с вода ноздрите на Сол, докато банята се изпълваше с невъобразими звуци. Добре че къщичката беше самостоятелна и с дебели стени.