— Тук грешиш, Сол. Няма да те убивам.
Физиономията на Сол беше безценна — маска на надежда и шок. Рийс му сипа още едно питие и го разпитва още час за места, имена, дати и всичко, което успя да се сети и което можеше да му свърши работа. Говорът на Сол ставаше все по-завален и очите му се присвиха на цепки. Накрая главата му клюмна и той изпадна в несвяст от изтощителното давене и алкохола. След като се увери, че разполага с всичко, което му трябва, Рийс реши, че е време Сол Агнон да напусне този свят.
Отвори чантата си и започна да подрежда инструментите, които щяха да предизвикат преждевременната смърт на послушния помощник на г-н Хорн. Запалка, спринцовка, метална лъжица, хирургическа тръбичка и малко пликче с прах. Уви тръбичката около лявата ръка на Агнон над лакътя и я стегна. Отнесе лъжицата в банята и я напълни наполовина с вода от умивалника, след което изсипа съдържанието на пликчето, за да получи нещо като тесто. Задържа лъжицата над запалката и загледа как водата завира и превръща праха в рядка течност. Потопи върха на иглата в нея и издърпа буталото на спринцовката, за да изтегли сместа в пластмасовия цилиндър. Беше минавал пред достатъчно курсове по оказване на първа помощ, за да може с лекота да открие вена, и бързо заби иглата в най-изпъкналия кръвоносен съд. Дръпна леко буталото и кръвта нахлу в спринцовката и се завихри на спирала в прозрачната течност подобно на лава лампите, които така обичаше като дете. После натисна буталото, вкарвайки течната смърт в кръвоносната система на Агнон.
Когато достигнаха мозъка на Агнон, метадонът, алпразоламът и карисопродолът блокираха центровете за дихателен контрол, които вече бяха обременени от поетия алкохол. Сместа оказа кумулативен ефект върху способността на мозъка да измерва количеството въглероден двуокис — той вече не изпращаше сигнал на белите дробове, че се нуждае от смяна на въглеродния двуокис с кислород, и тялото му буквално забрави да диша.
Смъртта настъпи бързо. Рийс остави спринцовката и останалите неща на масичката до празните бутилки и наполовина пълната чаша бърбън. Извади торба за боклук от раницата си и прибра в нея подплатените белезници, с които беше закопчал ръцете и краката му, като добави и парцалите, с които беше завързал очите и запушил устата му, както и найлона, който още беше около врата на Агнон. Обиколи с торбата цялото помещение, като се оглеждаше за нещо, което трябваше да бъде изхвърлено. Взе мокрите кърпи и ги хвърли върху опиканите плочки на банята. После върза торбата и я прибра в раницата, а касетофонът влезе в малкия ѝ страничен джоб. Огледа за последен път стаята, провери несъществуващия пулс на Агнон и съблече лабораторните дрехи. После окачи на вратата табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ и излезе в предутринния мрак.
След като се прибра, Рийс седна на масата в кухнята и пусна касетата с разпита на Сол Агнон. Водеше си бележки, като спираше и връщаше записа на няколко пъти, за да е сигурен, че е записал вярно всяка подробност. Ако казаното от Агнон беше лъжа, тя беше майсторски скалъпена. А ако Агнон казваше истината, цялата история беше направо зашеметяваща. След като прегледа бележките си, Рийс извади от джоба на чантата си един лист. Разгъна го и погледна рисунката на Люси, преди да го обърне и да го приглади на масата. Взе молив от чантата и зачеркна името на Агнон. След това добави в списъка още имена, научени от разпита:
Джони Холдър
Стив Хорн
КХНГ, Мексико
Адмирал Джералд Пилснър
Майк Тедеско
Дж. Д. Хартли
Лорейн Хартли
Време беше да се възползва от щедрото предложение на Марко дел Торо.
44.
Палм Спрингс, Калифорния
Предишния ден домакинката беше уважила табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ на вратата на къща 134, но крайният час за освобождаването ѝ в неделя отдавна беше отминал и тя трябваше да почисти и да подготви всички стаи в списъка си. Почука силно по вратата с магнитната си карта.
— Домакинка!
Никой не ѝ отговори. Отвътре се чуваха единствено тихите звуци на класическа музика.
— Домакинка!
Нищо.
— Влизам!
Тя пъхна картата в процепа и ключалката изщрака. Пресегна се и запали осветлението, докато отваряше вратата. С периферното си зрение зърна човешка фигура, отпусната във фотьойла. Започна да се извинява за натрапването си, докато очите ѝ не се фокусираха върху мъртвеца. До ноздрите ѝ достигна миризма, каквато не беше долавяла никога досега.